Лалета [yoonmin]

~8~

- Наистина много съжалявам- промълвих сигурно за двадесети път през последния час. Не смеех да погледна Юнги, влизайки след него в антрето на апартамента му.

След "лекия инцидент" предположих че срещата е приключила, но Мин твърдо отказа, запътвайки се към тоалетните на парка,за да се приведе в малко по-приличен вид. Все пак едва ли някой иска да се разхожда с повръщано на тениската.

Седнах на една свободна пейка,чудейки се какво по дяволите да направя. Исках да му се извиня, но бях толкова засрамен че не можех да го погледна в очите.Ритнах едно камъче, а то се заби в близкото кошче с нещастен звук. Подпрях лакти на коленете си и зарових лице в дланите си. След няколко минути прекарани в самосъжаление усетих ръка която се заиграва с косата ми. Вдигнах поглед и видях Юнги, който ми се усмихваше.

Час и нещо по-късно се озовах в апартамента му сконфузно събувайки обувките си и закачайки бомбъра си на закачалката. Два пръста се увиха нежно около брадичката ми,сърцето ми пропускайки удар, а погледа ми забиваки се в чифт топли кафяви очи.

-Кзах ти, че няма проблем. Не се сърдя.А сега се настани на дивана, аз ще се преоблека, а после ще си направим вечеря.Какво ще кажеш?

Усмихнах му се отивайки към хола. Седнах в края на малкия черен диван. В далечината чух звук от пускане на вода. Огледах бъркотията около мен. Навсякъде имаше листове хартия и чаши от кафе. Пресегнах се и взех един от масата. Доста се учудих като осъзнах, че е текст на песен. Усмихнах се глуповато докато четях красивите думи. Бях сигурен че съм виждал този подчерк и преди, но не можех да се сетя къде. Оставих листа и се загледах безцелно през прозореца опитвайки се да си спомня.

-Какво искаш? Спагети или да поръчаме пица?

Сепнах се от внезапно появилия се Юнги и се ококорих срещу него, обмисляйки казаното.

-Нека са спагети.