Lies | Yoonmin ✔️

18

Като стигнахме кафенето се наложи да почакаме няколко минути да се появят и другите. След като дойдоха си поръчахме по една напитка и започнахме да си говорим за ежедневието. Джин и Намджун ни казаха плановете си за годишнината си другия месец. Още от сега го планират. Кук и Ви пък обмислят кой филм да гледат в киното.

- Абе Чим ти кога ще си хванеш гадже? Дори и момиче.

Този въпрос ме накара да се зачервя леко.

- Не съм обмислял да си търся гадже. Не ми е нужно все още.

- Все пак ако искаш някое мога да ти предложа няколко сайта за запознанства. - подхвърли Намджун, а ние се засмяхме.

- Хайде да се поразходим малко. - каза Кук и всички кимнахме.

Тръгнахме да вървим по центъра. По едно време усетих как някой ме бута и аз паднах на земята. Повдигнах глава и видях момче на моята възраст с червена коса да ме гледа.

- Съжалявам много. - каза той. - не гледах къде ходя и... Съжалявам. - повтори той и ми подаде ръка да се изправя.

Сега можех да го огледам по-добре. Беше малко по-висок от мен.  Имаше черни очи, светло червена коса, светла кожа. Изглеждаше малко притеснен, но си личеше и радостта, ентусиазма и енергията в очите му.

- Няма проблем. - казах аз.

- Съжалявам отново. Просто трябва да стигна залата за танци по-бързо и се затичах, и...

Той спря в средата на изречението, поклони се леко и се затича по центъра отново.

- Кой беше пък този? - попитах аз.

- Не ти е нужно да се занимаваш с него. - обади се Шуга гледащ в негова посока.

- Познаваш ли го? - попитах го аз.

- Може би... Просто не се сближавай с него. Не е толкова мил.

Юнги гледаше отдалечаващата се фигура на непознатия кръвнишки. Защо имам чувството, че той е виновен за смъртта му?

- Почакай... - започна Тае. - Това момче не каза ли, че бърза за танци?

- Да... - каза Кук. - Джимин ти нямаше ли тренировки по танци днес?

Изведнъж се досетих, че наистина имам. Сбогувах се с момчетата и се затичах към залата. Шуга дойде с мен също.