Lies | Yoonmin ✔️

44

Излязох от дома си. Тръгнах след духа. Разхождаше се из малките улички в града. След един завой се спря. Погледнах иззад стената, която ни делеше. Видях го. Говореше с някого. Опитах се да видя с кого, но не успях. Видях само, че носеше черни дрехи и маска. Този ме плашеше. Исках да измъкна Юнги от там, но и ме беше страх. И от двамата. Затова само ги гледах иззад стената.

По едно време онзи с черните дрехи изчезна. Просто се изпари. Това ме стресна. Тогава Юнги се обърна и ме видя.

- Джимин? - попита той, а аз побегнах назад. - Пак Джимин върни се тук! - извика той.

Аз продължавах да бягам. Не исках да ме настига, защото знаех, че ще ме убие за дето го проследих. Отново.

След дълго бягане се прибрах. Влязох в апартамента си и заключих, след което легнах на дивана.

- Джимин! - чу се Шуга и мина през вратата.

- Мамка му забравих, че минаваш през вратата. - казах тихо аз.

- Какво правеше? Защо ме следеше?

- Аз... Кой беше този?

- Един. Казвай!

- Любопитен съм не разбра ли вече това?

- Ъх... Не се ли разбрахме да не ме следиш повече?

- Ами... Оф просто ми кажи кой беше тоя черен тип?

- Тоя "черен тип" ми е... Нещо като приятел.

- Значи не съм единствения дето те вижда.

- Никога не съм казвал, че си единствен. Просто... Ме остави.

- Кажи ми кой е този!

- Не мога! Просто не мога да ти кажа...

- Прекалено си потаен. Когато си бил жив пак ли беше такъв? - попитах аз с по-висок тон.

- Не! - каза силно той. - Нищо не искам да е така, но няма какво да направя.

- Съжалявам. Не знам какво правиш, но искам да разбера.

- И защо?

- Защото съм любопитен, загрижен и...

- И?

- И те обичам. - казах и го прегърнах.

~~~
Харесва ли ви как се развиват действията?