Heroes of Olympus and Middle earth

19 Глава

33. Г.Т. на Дива Кинг

Защо Бел ми викна така. Какво толкова казах? Просто я попитах дали е добре. Вярно че не изглеждаше никак добре. Ама и аз съм една глупачка!

Тя явно нямаше намерение да се катери по скалите, ами направо скочи във водата. Не можехме да я настигнем. Нямах идея, че може човек да е толкова бърз. Тя бързо изплува на брегът при палатките, които беше опънала. Чак, когато спря видях, колко е лоша раната. Цялата й ръка беше в кръв, раната се виждаше, че е ужасно дълбока. Ударът, който тя понесе беше ужасяващ. Нямам и идея, как не й е отрязал цялата ръка. Цялата потреперих. Всички вече бяхме при нея. Размислите ми обаче бяха прекъснати от светкавица, която удари земята на няколко метра от нас. Последваха още много. Вече нямахме мърдане иначе щеше с нас да е край. Не е добре. Никак не е добре. Чуха се писъци, но аз не се страхувах. Някак се чувствах в безопасност между гръмотевиците. Всички се бяхме свили на земята. Имах чувството, че не аз контролирам тялото си. Изправих се и започнах да се приближавам към едно от местата, където удряха светкавици. Видях момента, в който светкавицата е на няколко сантиметра над мен. Имах чувството, че тя се вля в мен. Усетих силата. Заредих се. Опънаха ръката си нагоре и от нея изстрелян гръм в небето. Никога преди не съм знаела, че го мога. Тогава пред мен удари гръм и се появи висок, широкоплещест мъж в син костюм. Имаше сива брада и черна коса. Очите му бяха електриково сини и в тях имах чувство прехвърчат искри. Имаше сериозно и студено изражение. В ръката си държеше нещо, като..... Светкавица! Той ме погледна в очите. Имах чувството, че се смалявам или по скоро аз исках да потъна в земята. Той проговори с мощен и силен глас.

- Аз съм бога на гръмотевиците, небето и Олимп, Зевс! - не можех да помръдна. Зевс е от гръцката митология! Това не е възможно! Нали!?

Тогава се сетих и за другите. Беше ме страх да отместя поглед от Гръмовежеца , но намерих сили и с бърз поглед видях другите. Всички бяха коленичили. Отново се обърнах към Зевса. Не знаех какво да кажа. Просто първото, което ми дойде на умът.

- Здрасти! - казах му и се усмихнах плахо. Той издиша тежко, но видях, че е на ръбът да не се засмее.

- Дойдох тук за едно " Здрасти ". Леле, в какво се е превърнал днешният свят. Никакво уважение. Първо Пърси Джаксън, после самият ми син Джейсън Грейс. Ох, какво по моята брада!