Heroes of Olympus and Middle earth

1 Глава - Нико ди Анджело

1. Нико ди Анджело
Отново следващия тъп военен съвет. Нищо ново. Всяка седмица се организират такива. Управителите на всяка една от хижите се събират и обсъждат чистота, здраве, бойни стратегии,..., абе общо взето глупости. Та първо нека се представя преди да съм започнал.
Казвам се Нико ди Анджело и съм син на Хадес. Преди имах сестра на име Бианка, но тя загина. Имам и друга сестра. Казва се Хейзъл Левекс, имаме малка разлика по това, че тя е дъщеря на Плутон - римският аспект на Хадес. Дълго време обвинявах известния герой Пърси Джаксън за смъртта на Бианка. Спасителят на Олимп, герой от Великото пророчества, не успя да опази сестра ми жива. Ядосвах се, исках да му отмъстя, исках да върна сестра си. Така и не успях. Тя избра да се прероди. Постоянно бягах. От лагера на нечистокръвните и Юпитер. Мислех, че нямам място никъде. Че никога няма да си намеря приятели.
Обикалях Подземното царство. Мислех си, че мога да ходя където си поискам, но не беше така. Паднах в Тартара. Преминах през какво ли не... Титаните Отис и Ефиалт ме хванаха и затвориха в бронзова делва. Така се наложи седмината герои от Великото пророчество да ме спасяват. Вече сме най- добри приятели. Аз заедно с Рейна (дъщеря на Белона, претерор на Нов Рим) и сатира Хедж пренесох статуята Атина Партенос през половината свят, през сенките и за малко щях да се превърна в дух. Седмината герои спасиха Олимп от Гея. Джейсън Грейс (син на Юпитер) , Пърси Джаксън ( син на Посейдон, спасил Олимп вече два пъти) ,Франк Занг (син на Арес), Лио Валдез ( син на Хефест), Хейзъл Левекс ( сестра ми), Пайпър Маклийн ( дъщеря на Афродита) и Анабет Чейс (дъщеря на Атина, заедно с Пърси спаси Олимп първият път). Така,... обобщих всичко важно. Нека започна. Минаха две години от войната с Гея и сега съм на седемнайсет.
Военния съвет. Още не беше започнал и огледах всички какво правят: Пърси и Анабет се целуваха и си говореха тихичко, Лио и Пайпър играеха шах, докато Буч ( син на Ирида) ги наблюдаваше с интерест, Уил Солас ( син на Аполон, мой най-добър приятел) си говореше с Клариса Ла Ру ( дъщеря на Арес) и Крис Родригез ( син на Хермес) за бойни стратегии, Кати Гарднър и Розали Сталоун ( дъщери на Деметра) си говореха с Лу Елън ( дъщеря на Хеката) за цветя, Кастор ( син на Дионис) седеше в ъгъла. Брат му Полукс беше загинал във войната с Кронос. Кловис ( син на Хипнос) пък си поспиваше на пинг-понг масата. Той винаги спеше. Аз пък седях с Джейсън и той ми се оплакваше.
- Нико, намери си гадже! Пайпър постоянно се оплаква, че разбиваш сърцето на всяко едно момиче!
- Не мога! Късам с тях, защото се страхуват от мен! Не искам да съм с такъв човек! - викнах му аз. - Аз не съм Джейсън Велики синът на виликия Юпитер, красавеца, след който всички момичета припадат?!
- Хей, нито едно момиче не припада след мен! Всички знаят, че съм с Пайпър.
- Какво за мен? - провикна се Пайпър от другата страна на стаята.
- Гледай си играта Пайпс! - каза й Лио.
- Знаят, че си с нея, но ако скъсате ще се нареди опашка за теб, която би обиколила света поне десет пъти!- казах му аз.
- Аз нямам намерения да късам с нея! Добре, както и да е! Хирон идва.- отговори ми той и Хирон влезе. Той, беше кентавър - от кръста нагоре човек, надолу беше бял жребец.
- Тишина моля! - провикна се той и всички млъкнаха. - Сигурно се чудите защо се забавих. Царицата Хера ме навести. Трябва да замина, за да намеря и доведа дъщеря й в лагера! Сигурно ще имате въпроси. Тях можете да зададете на господин Д. Оставям лагера в негови ръце!

Дъщеря на Хера!? Как е възможно!? На нея й е забранено да има деца!? Май всички това се питаха. Никой не каза нищо. Всички излязохме и стояхме заедно мълчаливо, докато Пайпър не наруши мълчанието.
- Значи,..., дъщеря на Хера? Нали на нея й е забранено да има деца?
- Да! - отговори Анабет. - Ще разберем от господин Д. подробности.
- Да бе, ако смяташ, че ной ще ни каже нещо различно от " Не ми се мотайте на главата, особенно вие Питър Джонсън и Джейс Гранд " , жестоко се лъжеш. - каза Пърси и всички се засмяха.
- Пърси е прав! Ще разберем, когато пристигне! - каза Роуз и всички се разотидохме. Едни да поспят, други да потренират, трети да хапнат. Аз отидох да потренирам. Взех лък и започнах да се опитвам да оцеля средата. Никога не съм бил добър в стрелба.
- Хей, май нещо не се получава! - чух глас за себе си.
Обърнах се. Беше Роуз. Тя имаше буйна червена коса и сини очи. Преди година и полвина й бях спасил живота. Лио беше тръгнал да я води в лагера, но Минотаварът се появил и преобърнал колата им. Лио вече бил излязъл, но Роуз била вътре. Аз я измъкнах от смачканата кола, после започнах с обучението й и станахме приятели. Джейсън ме кара да я поканя на среща, но аз не искам. Тя ми е само приятелка. Познавам я отлично и ня не е моят тип.
- Да! - отговорих й. - Не ме бива в стрелбата. Един път оцелих господин Д. и той едва не ме изпари, а мишената беше на поне десет метра от него. Кажи ми как става това?
- Не знам! Само ти си знаеш! Хайде да отидем да вечеряме. - предложи тя и тръгнахме към столовата. Наядох се бързо и си легнах. Заспах веднага с мисълта преди да си легна за новото момиче.