Heroes of Olympus and Middle earth

5 Глава

Г.Т. на Скайлър Лаутнър

След, като се разделихме с момичетата, аз тръгнах с Лио. Докато ми показваше лагера през целия път ръкомахаше с ръце и не спираше да говори. Когато ме заведе в бункер номер девет, той започна да обяснява какво какво е и говореше бързо, като къртечница. Засмях му се.

- Какво?- попита ме той.

- Нищо. - побързах да отговоря.

- Така, значи дъщеря на Хадес. Имаш и брат и сестра. Видя брат си Нико. Сестра ти обаче е в другия лагер - римския лагер Юпитер.

- Хм. Добре. Ако дойде ще я видя.

- Ела с мен в конюшните. Обичаш ли коне?

- Горе - долу. Айде.

Тръгнахме надолу и минахме покрай плажа. Видях Нефера да стой с някякво момче с руса коса. Явно Лио видя на къде гледам.

- Това е Уил. Син на Аполон. - поясни той, после погледът му се премести към Нефера. - А,е това не е ли другото момиче с което пристигна? Нехера ли се казваше?

- Нефера! - поправих го.

- Добре, де споко!

След няколко минути ходене стигнахме конюшните. От вътре се чуваше цвиленето на конете и пегасите. Когато влязохме, Лио ме поведе към един от боксовете. Там имаше голям бял жребец. Беше много красив. Повечето животни не се плашеха от мен, тъй като нямах толкова силна аура на смърт.

- Това е Етърнал! - каза ми Лио. Етърнал ме облиза и наведе главата към мен.

- Хей, какво искаш Етърналчо? Да те погаля ли? - попитах го и той изпръхтя в лицето ми. Започнах да го галя по гривата и муцуната. Изцвили доволно.

- Май те харесва. Работила ли си и преди с коне?

- Да. - отговорих му. Бях работила в конюшните на баща ми Арагорн. Имах бял кон, който много приличаше на Етърнал. Казваше се Бинки. Да, много странно име. Бях малка, когато го избирах.

- Можеш ли да яздиш? - попита ме Лио.

- Естествено.

- Тогава нека яхнем конете.

Оседлахме Етърнал и още един кон, който Лио взе - Тони. Той беше кафяв пегас, обаче щеше да го язди само по земя. Лио пое водачеството. След около половин час езда, решихме да спрем в планината на красива скала с изглед към целия лагер.