Heroes of Olympus and Middle earth

16 Глава

Г.Т. на Уил Солас

Търсихме Ван от два дена в гората. Не можехме да я намерим. Ужас. Кое беше това момче? Защо я отвлече? Минавахме покрай една река вече два пъти този ден. Бяхме спряли да пием вода, когато на другият бряг се появи нападателят ни от онзи ден. Всички извадихме оръжията и ги насочихме към него. Нямаше шанс да го стигнем, тъй като той беше от другата страна.

- Брато, нито крачка повече! - викна му Бел. - Къде е Ванеса?

Интересното беше, че той не посягаше към лъкът си. Иззад него излезе Ван и каза:

- Хора, свалете оръжията! Той е приятел! Идваме при вас! - тя направи воден мост, по който да стигнат до нас и след секунди стояха пред нас съвсем спокойни.

- Той предложи да дойде с нас до Мордор! Може ли? - попита ни тя съвсем спокойно, сякаш е отишла само да вземе пица за няколко минути и сега се връща. Ама Не?! Нямаше я от два дена! Вдички се бяхме поболяли от притеснения. Сега, като го гледах Жан, ми изглеждаше доста добър.

- Ами аз дъм съгласен! - съгласих се и свалих оръжието. Бел, Скай, Неф и Том последваха примерът ми. Само Нико....

- Абе бе брат! Само ти не си съгласен! - той огледа отново Жан и се съгласи.

- Аз съм Том! - той му подаде ръка, да се здрависат, но на момента на допирът, от устите им започна да излиза зелен пушек. Очите им се боядисаха в зелено и изрецитираха в един глас:

- Деветима в Средната земя,

ключ да намерят,

кутия да отключат,

един ще се отдели,

приятел стар да намери,

пред страховете си

ще се изправите,

в планината Еребор,

където кутия златна дебне. - Те се съвзеха, когато го свършиха. Всички ги гледахме изненадано. Първа се обади Бел:

- Май всички се досещаме, какво означава това! Още трима ще се дойдат в групата ни. Мисля, че двама от тях са Том и Жан.

- Права си! - възкликна Скай.

- Групата ни се увеличава. Но последният член къде е? - попита Ван.

- Според мен, той ще се появи, когато му е времето. Е, Том, Жан добре дошли в групата с мисия спасяване на боговете! - каза с гробовен глас Нико. Явно не беше много щастлив, но какво да се прави...