Heroes of Olympus and Middle earth

18 Глава

*Хора нямам никаква идея какво се случва в тази история, защото съм я писала преди 4 години май? Но успях да си намеря някакви останали не качени глави и качвам без дори и да съм го прочела. Надявам се да ви хареса, имайки предвид че е историйка на 11-годишно хд*

*Дива Кинг*

Не мога да повярвам, че срещнах Том. Преди излизахме, но той скъса с мен. Докато гледах как Том гледа момичето Скай се усетих, че явно са двойка. Всички дойдоха след около десетина минути и ми се представиха :

- Аз съм Уил Солас! - момче с руса коса, хубав тен и сини очи.

- Аз съм Нефера Лангуут! - тя беше странна. Имаше змийски очи и дълга черна коса със златисти кичури. И,... Издишаше пара през носът си.

- Нико ди Анджело! - той беше голям красавец - черна дълга коса и очи черни, като албанос.

- Жан Пиер Ларж! - момче с къса кафява коса и кафеви очи.

- Казвам се Ванеса Смит! - представи се момиче с черна коса и морскосини очи.

- Изабел Кейн! - каза момиче с бяла коса обръсната от едната страна и лилави очи без голям ентусиазъм. Погледна ме изкъсо и сведох поглед. Май не ме харесваше особенно.

Качихме се на конете и тръгнахме на път. Скоро щяхме да стигнем Черно море. То се намира в Рохан и малко извън границите му. Сигурно щяхме да стигнем след няколко часа.

По едно време Бел се приближи до мен.

- Хей, ти и Том от къде се познавате?

- Ами, известно време бяхме заедно. - обясних й. Тя ме изгледа подозрително, но просто вдигна рамене и продължи напред.

- Хей! - обърнах се. От другата ми страна стоеше Нико.

- Ъъъ,.. Здрасти? - заекнах аз. Той се усмихна и погледна към Бел. Тя беше със сериозна изражение. Той май я харесваше.

- Ти и Бел... - той започна да си хапе долната устна.

- Не. Само приятели. - каза с тъжен глас, но бързо се усмихна.

- А ти я харесваш?

- Не. - излъга. Явно не му се говореше. - От къде си?

- От Лориен. Ами ти?

- Америка. - това леко ме стресна. Как е дошъл тук? Аз съм живяла в Америка, но никой не го знае. Огледах другите. Те не изглеждаха, като местни. Какво за бога правеха тук тези хора?! Опитах се да остана спокойна.