Seekers of Secrets

Chapter 27

На следващата сутрин всички имаха мрачни изражения и безмълвни лица. Носеха бойни дрехи с инициалите на елемента си и ивици с конкретен цвят. А основният им багра бе черна. Не носеха нищо друго със себе си, оръжията можеха да си ги направят сами.

- Е, готови ли сте?

- Готови!-отвърнаха единодушно.

- Да се хванем и да образуваме кръг.

Тя подаде ръцете си и те се подредиха. Тя започна да произнася някакво заклинание. Около тях засвети кръг с няколко нива на окръжностите и пентаграм в средата. Беше бял на цвят. Кръговете се въртяха и ги обикаляха. Светлината се засили и ослепи мястото. Когато изгасна вече бяха някъде другаде. Бяха в царството на мрака.

- Найл, ти можеш да ни прикриеш и така няма да разбере, че сме тук. Твоята мъгла от водата е като затъмнените стъкла при автомобилите.

- Добре, веднага ще го направя.

- Киара, ти ще ни осветиш пътя, а Лиам ще ни го проправя. Аз ще ви насочвам.

- Добре.-отвърнаха двамата едновременно.

Всеки направи това, което му бе наредено. Вървяха предпазливо и нащрек като хищници. Опасностите може да се крият на всеки ъгъл. Нищо, че те бяха до някаква степен невидими. Кожата на Киа отново блестеше, но този път значително по-силно. Така можеха да видят къде вървят, къде се намират и къде отиват. Дърветата наоколо бяха мъртви, неживи. Земята също. Приближиха нещо по-странно от обичайния пейзаж. Там имаше постройки наподобяващи места за живеене. Минаваха предпазливо.

- Шшт! Най-вероятно тук спят привиденията!-прошепна Си.

Преминаха почти на пръсти. Щом стигнаха другият край им олекна. Но пред тях се появи една внушителна гледка – дворецът му. В абсолютно готически стил от страшен филм. Огромен, плашещ, порутен от повечето страни, но и същевременно запазен. На входа пазеха от създанията, сигурно бе пълно с тях. Решиха да използват прозорците, но важното бе да не се разделят, иначе магията на Найл не работеше. Видяха един отворен на втория етаж. Материализираха се едновременно в коридора и влязоха в една от стаите. Започнаха да оглеждат. Легло, бюро...но някак тези предмети не се връзваха с цялата обстановка.. навсякъде. Излязоха от там и тръгнаха към стълбището. Ако имаше "тронна зала" би трябвало да е на най-долния етаж. Както и предполагаха, от преддверието направо се отиваше точно там. Той си седеше и не трепваше дори.