Seekers of Secrets

Chapter 26

Един месец по-късно

Нападенията на Тенебрис и привиденията му зачестяваха. С всеки следващ път те ставаха все по-силни. А да ги побеждават също се оказваше все по-трудно. Дори те започваха да изпитват затруднения. Лятото си течеше, а злото нарастваше. Такъв дълъг застой не беше на добре. Сигурно планираше нещо голямо, за което му бе нужно време. Четиримата тренираха всеки ден по пет-шест часа в зависимост на това дали е имало нападение или не. Практикуваха нов вид спортове с цел да задобряват още повече. При момчетата физическата мускулатура се развиваше с изумителна скорост. Ръстът им се увеличи с петнадесет до двадесет сантиметра. Гръдния кош и костите им заякнаха и се разшириха. Бяха меко казано внушителни. А момичетата само успяха да увеличат ръста си с десетина сантиметра. Заякнаха, но не увеличиха мускулната си маса, тяхната женска генетика не се поддаваше на каквото и да било. За Сибел това беше добра новина, но не особено много за Киара. Тя искаше да е по-силна ала не притежаваше мъжкия тестостерон. Но въпреки това се чувстваше необяснимо силна. Сякаш у нея имаше някаква допълнителна и развиваща се мощ. Но не можеше да си го обясни, просто го чувстваше.

Връзката на Найл и Сибел, и на Лиам и Киара вървяха добре. Решиха да бъдат заедно още в онзи ден. След всичко, което преживяха си взеха един добър урок и нямаше да позволят любовта им да остане неизживяна.

- Хей, как си днес? Забелязах, че вчера не беше в добра кондиция.-Ли попита Киа.

- Доста по-добре. Няма нищо, просто не бях във форма.

- Добре, но ако има нещо ми кажи, чу ли?-тя извъртя очи и кимна. Той целуна устните ѝ и отиде до кухнята, за да си налее вода.

- Не го лъжи, той се притеснява за теб.-обърна се изненадата.

- Не съм го излъгала, Си.

- Мен не можеш да заблудиш. От известно време усещам някаква промяна у теб, но и аз не мога да разбера каква. Какво ти има?-тя замълча и сведе поглед. Сви рамене и отново я погледна.-Значи и ти не знаеш?

- Може би е от промените, които настъпват с нас. Физиологията ни се променя, така че е нормално да се чувствам неразположена.-реши да отиде и я тя да си вземе вода.

- Това не е просто "нормално", Киа сигурна съм.-измърмори си под носа.

- Защо си така мрачна, мила?-Найл се появи зад нея и я прегърна. Целуна я по бузата и после допря лицето си до нейното.