Seekers of Secrets

Chapter 18

Лиам бе намислил нещо. Вече бяха достатъчно отпочинали и идеята му имаше голям шанс за успех. Подготви обяд и взе телефона си. Още от сега нямаше търпение за предстоящото развитие.

- Ало?

- Здрасти Киа!-поздрави жизнерадостно.

- Да имаш да ми казваш нещо или...?-все същата, никой и нищо не можеше да я промени.

- Можеше да поздравиш, но както и да е. Решихме да потренираме, ела у нас. Другите са на път. Мисля, че трябва да останат малко насаме, нали ме разбираш?-оправданието определено щеше да му свърши работа.

- Добре. До петнадесет минути съм при теб... ъъ тоест вас.-поправи се веднага, не биваше да казва "теб", тя не отиваше при него, нали?

- Да, чакам теб и другите.

- Ок. Чао.

- Чао.-затвори и свали телефона от ухото си.-Да, ще те чакам да дойдеш при мен.-пламъчетата заиграха в очите му. Като огнен повелител буквално можеше да олицетвори израза.

Носеше шорти и потник. Стоеше на градинския шезлонг с кръстосан крак. Очакваше позвъняването на вратата. На всеки десет секунди проверяваше часа. Накрая се изнерви и остави устройството и легна. Представи си образът ѝ. Властна, красива, буйна.. истинска тигрица, не само по характер, но и.. в леглото. Подсмихна се на мисълта си и подсъзнанието му се задейства. Тя бе надарена, сигурно беше изящна като богиня. Представяше си как я докосва и отделя нужното внимание на всяка нейна частица. Докато започваше да задълбочава мислите си чу познатия звук откъм къщата. Стана рязко и се затича навътре. Отвори съвсем веднага след като стигна. Лепна си голяма усмивка и я покани вътре.

Когато излязоха тя забеляза, че няма никого. На градинската маса имаше храна и прибори за двама. Нещо тук бе съмнително. А тя не бе глупава и можеше да се досети какво по-точно става.

- Къде са останалите?

- Няма да дойдат.-отвърна спокойно.

- Как така?!

- Така. Ела, направих всичко сам.-щеше да се възпротиви, но усети, че щеше да го обиди, бе се постарал да направи всичко и нямаше да е тактично да го нагруби точно сега.

Седна срещу него. Той сервира лазанята и постави чинията пред момичето си. Харесваше му този начин на изразяване. Неговото момиче. Да, тя трябваше и щеше да е само и единствено негова. Всичко бе сложено на масата. Настана си срещу нея и започнаха да се хранят мълчаливо. Възползва се от тишината, за да я гледа тайно.