Werewolf Bad Boy

Screw her

- Но аз съм толкова влюбен в нея.- каза Джейсън едва доловимо и ако Стейси нямаше слуха на вълк, нямаше да го чуе.

Но го имаше.

Поръча още два шота, докато опитваше да мисли как да помогне на първата си любов.

- Но тя не може да обича и двама ви. Трябва да обича повече единия. И ако не те избере, Джейсън, съжалявам, но тя не е твоята сродна душа. Не е твоята партньорка.

Джейсън знаеше, че Анастасия е права, но отказваше да си го признае.

- Тя е моето момиче.

- Не е. В момента е с Джеремая, а не тук, за да утеши пияния си и надрусан приятел.

Джейсън се втренчи в масата, докато потискаше емоциите си. Чувстваше се глупаво и опитваше да пренебрегне чувството, което усещаше, когато си помислеше за Селена и Джеремая.

- Очевидно не ми е писано да съм щастлив. След едното нещо, идва следващото.

И тогава се осъзна. Обърна се с лице към Анастасия, докато болката беше ясно изписана по чертите му, карайки стомахът й да се преобърне от тъга.

- Ще имам дете от жена, която не ме обича. Моето бебе. Тя ще има бебе...

Как можа да забрави за детето? Неговото дете.

- Джейсън...

Той стана и счупи стола, на който седеше.

- Не. Това е моето шибано дете, Анастасия, и няма да позволя на Джеремая да се държи като проклетия баща. Майната му. Селена е моя. Мамка му, тя е моя, по дяволите.

Изрита стола надалеч от себе си, докато всички погледи бяха върху него. Дишането му беше учестено, а Анастасия изтича до него, докато той се препъваше назад.

- Добре, нека те приберем.

- Ще пребия брат ми.- измърмори си той, докато зрението му се размазваше.

Когато Анастасия му помогна да се прибере вкъщи, първото нещо, което видяха, беше как Селена и Джеремая се гушкаха на дивана. Веднага щом видя Джейсън, тя стана на крака и преглътна силно.

- Аз... не мислех, че ще се прибереш.- каза тя и тогава осъзна състоянието, в което беше приятелят й. Преди да е успяла да каже нещо друго, Джейсън използва скоростта си, за да хване брат си за врата и да го хвърли към стената, правейки дупка в нея.

- Слушай ме, братко. Тя е моето момиче. Все още имаме връзка и тя все още е бременна с моето бебе. Трябва да се разкараш, разбираш ли ме? Ти си този, който каза, че няма да се държиш с нея като нищо повече от приятелката на брат ти, а вършиш ужасна работа.

Селена се осъзна и бързо заговори.

- Чул си какво е казал онази вечер?

Той се завъртя, за да застане лице в лице с момичето, в което беше отчаяно влюбен.

- Разбира се, че го чух. И как изобщо смееш.- каза ядосано, докато се придвижваше към Селена, но беше дръпнат от Джеремая, който изтупваше праха от себе си.

- Джейсън...

Преди Джеремая да е успял да довърши, Джейсън заби юмрука си в лицето му, поваляйки го на пода със стенание. Продължи да върви към Селена, докато ръмжеше, а очите му светеха в ярко червено. Тя отстъпи крачка назад от страх, а Анастасия се забавляваше на гледката пред нея преди да заговори.

- Хайде, трябва да вървим, Джейс.

- Това трябва да го кажа!- извика той, карайки Анастасия да се притесни малко.- Ти си егоистична кучка, знаеш го, нали?- каза в лицето на Селена, карайки очите й веднага да се насълзят.- Наистина ли не се чувстваш виновна за това, което ми причиняваш? Караш ме отново да премина през ада. Как може да го правиш? Не ме ли обичаш?- каза той, а гласът му звучеше отчаяно, докато се взираше в жената, в която беше толкова влюбен.- Опитвам да бъда мъжа, който искаш. Обичам те безусловно. Бях до теб през всички трудности. Спасих шибания ти живот, а ти се обръщаш и ме предаваш? Брат ми ти каза нещо, а ти веднага се хвърли в ръцете му. Как можа да го направиш? Не осъзнаваш колко лошо ме прецакваш. Превърна ме в проклет алкохолик.

Той усещаше, че яростта му се увеличаваше, само докато мислеше за тях заедно.

- Как може да ти е толкова лесно?

Тя се взираше в червените му очи, докато отстъпваше назад от страх.

- Отговори ми!- извика той, карайки я да изхлипа, докато не можеше да контролира сълзите се повече и ги остави тихо да се спуснат.- Обичам те, но ти просто изтръгваш проклетото ми сърце отново и отново!- извика й той, а Анастасия хвана ръката му, за да го отдръпне. Не беше усетил, че ноктите му вече бяха пораснали и определено не осъзнаваше, че държеше ръката на Селена. Когато видя как кръвта капеше от ръката й, той бързо издърпа ноктите си от плътта й, докато отстъпваше.- Аз... аз съжалявам.- едва прошепна, а гневът му веднага изчезна, когато видя, че е наранил Селена.- Много съжалявам.

И това беше последното нещо, което каза преди бързо да излезе от къщата със Стейси след себе си.

Селена не знаеше, че това беше последния път, в който щеше да види Джейсън за известно време.