It's always going to be you

1.3K 84 6
                                    

Jason's POV

Не можах да я забравя толкова лесно. Не бих искал да отварям отново сърцето си за нея, но го направих.

Веднага щом тези две думи напуснаха устните й, знаех, че няма връщане назад. Нямаше повече омраза. Нямаше повече болка.

Само желание.

Силно желание.

Но изглежда трябваше да бъдем прекъснати от брат ми. Отдръпнах се от Селена, а след като чух думите му, ръмжене се образува в гърлото ми.

- Говорим.- каза тихо Селена, а аз можех да чуя как сърцето й биеше в гърдите й. Лицето на Джеремая остана сурово, докато я гледаше.

- Не изглежда така.

- Не е твоя работа.- каза глас, който не беше нито моя, нито на Селена. Вместо това, Анастасия влезе, поглеждайки Джеремая, а аз не можех да съм по-благодарен, че я виждам.

- Какво, по дяволите, правиш? Ти си също толкова неуместна, колкото и той. Всичко, за което му трябваш, е за да те чука.- изплю Джеремая, а Селена потрепна при думите му. Чух как Анастасия преглътна трудно, докато се отдръпваше.

- Просто ревнуваш, защото той има връзката, която ти никога няма да имаш с нея.- каза Анастасия, а аз се усмихнах вътрешно.

- Не е вярно.- каза Джеремая, очевидно разочарован.

Алфата в мен започна да става предпазлив, но веднага спрях, когато чух тихия глас на Селена.

- Вярно е.- каза го толкова меко, карайки всички веднага да млъкнат. Очите й се заключиха с тези на Джеремая и гняв проблесна в неговите преди тя да продължи.- Той е моята половинка, винаги ще имаме връзката, която няма да имам с никой друг.

Не знам защо, но само когато го каза, исках да я заведа вкъщи и да гледаме Рапунцел и разбойника цяла вечер, докато я държа в ръцете си.

Дойде до мен и колебливо хвана ръката ми, докато двамата гледахме към Джеремая и Анастасия.

- Любов като тази... не може просто да изчезне.- каза Анастасия и ми даде малка усмивка, на която отвърнах.

- Обичам я повече, отколкото ти някога ще можеш, братко. Кълна се.- казах, а Джеремая поклати глава при думите ми преди да ни погледне отново. Не каза нищо, а вместо това просто се отдалечи. Анастасия ми кимна преди да го последва. Обърнах се към Селена и започнах да се възхищавам на това колко красива изглеждаше тази вечер.

Werewolf Bad Boy Where stories live. Discover now