Werewolf Bad Boy

I could've saved her

Selena's POV

Излезнах от магазина и след като видях Джеремая, не го чувствах редно. Върнах се вътре и хванах ръката му.

- Мисля, че трябва да дойдеш с мен.- заявих и свали слънчевите си очила отново.

Очите му всъщност бяха красиви.

- Защо, по дяволите, да го правя?

- Може би липсваш на Джейсън.

- Съмнявам се, скъпа.

Въздъхнах и скръстих ръцете си.

- Просто ела с мен.

- Едва те познавам. Някога чувала ли си, че непознатият може да е опасен? Може би съм сериен убиец.

Мина покрай мен и тръгна към касата, изкарвайки портфейла си.

- Добре, господин Беда. Представи си колко странно е това за мен. Току-що се блъсках с близнака на приятеля ми, за който дори не знаех, че съществува. Виж, това, че Джейсън не обича да говори за семейството си, не значи, че не му липсваш.

Извъртя очи и ме погледна след като плати нещата си. Грабна чантата и хвърли поглед към тези в ръцете ми.

- Хубаво. Ще дойда с теб.

Сложи чантата си в ръката ми и се подсмихна преди да излезе от магазина. Въздъхнах и бързо го последвах, излизайки от мола.

- Добре, забави темпото, краката ти са много по-дълги от моите.

Спря пред колата си и очите ми се разшириха, виждайки черешово червеното Ferrari пред себе си. Взе чантата от ръката ми и сви рамене.

- Ще те следвам до къщата.

Прочистих гърлото си и кимнах, поглеждайки го още веднъж преди да отида до моята кола, сядайки на шофьорското място. Извадих телефона ми и реших да пиша на Джейсън.

"На път към вкъщи.. имам изненада."

Прехапах устната си и се поколебах преди да натисна изпрати. След това заключих телефона и въздъхнах, поглеждайки към волана.

Пътят към къщата на Джейсън ми се стори като две секунди. Бях нервна и, честно, не знаех как ще реагира Джейсън. Излязох от колата и погледнах към Джеремая, докато неговите очи бяха на къщата. Погледна ме преди да кимне към вратата и преглътнах трудно, приближих се до вратата и почуках.