Devastated

Chapter 75 - I cannot hide this anymore

Гледна точка на Хари:

След като пристигнахме при Нонна, Луи искаше да говори с нея насаме и затова сега аз бях в кухнята, ядейки от бисквитите, които баба му беше направила. Разбира се ми беше доста любопитно за какво говорят и лесно можех да отида до вратата и да чуя, но знаех, че не беше правилно. Ако беше нещо сериозно синеокият щеше да ми каже. А и не можех да го притискам винаги.

Докато водех нещо като борба със себе си, дали да отида и да разбера за какво става въпрос, или да остана тук, телефонът ми звънна, изписвайки името на Зейн на екрана.

- Хари, можеш ли да говориш? - попита направо, а аз можех да усетя по гласа му, че определено има някакъв проблем.

- Какво има? Всичко наред ли е?

- Първо да кажа, че нямах никаква представа, че тя ще е тук, но в момента съм с приятелката на Луи, Елинор, и Пери, като тя не спира да говори за него. - обясни. - Не знам дали знае, че всъщност с теб сме приятели, но той да ти е споменавал нещо за нея наскоро?

Добре, това беше неочаквано. Мислех, че Елинор вече се е отказала от приятеля ми, но ето че пак трябва да се появи, точно както стана и с Джейд. Вече започвах да си мисля, че двете са се наговорили.

- Не, не е. - въздъхнах. Може би затова днес се държеше странно. Най-вероятно ме е излъгал. Само не можех да разбера защо му е да се среща с нея. Моментът, когато ги хванах  да се целуват, или по-скоро тя да го целува, както ми беше казал Луи, изплува в ума ми и аз исках веднага да отида и да му потърся сметка.

- Мислиш ли, че е възможно да ми изневерява с нея? Тя казвала ли е нещо подобно?

- Абсурд. Не вярвам Луи да направи такова нещо зад гърба ти, а и тя не е говорила нищо подобно. Спри да си мислиш глупости, защото много добре знаеш, че каквото и да направи той, никога няма да може да се сравни с това, което си му причинил ти и особено това, за което все още не знае. - беше прав мамка му!

- Така е, но колкото и да искам не мога да му кажа истината. Зейн, той ще ме намрази, разбираш ли? Аз...аз не искам да го изгубя заради някаква глупава грешка от миналото. - защо по дяволите изпитвах такава огромна вина?! В началото не беше така защо сега това се промени? Страшно силно исках да се върна назад и да поправя, това което бях сторил, но беше невъзможно. Все едно бях приклещен между две стени. Не можех нито да променя миналото, нито да призная грешката си.