Devastated

Chapter 8 - I'm having fun

Когато се прибрах майка ми още я нямаше, затова побързах да си направя нещо за ядене преди да се е прибрала. Не бях чак толкова добър готвач, но с някои ястия се справях и то благодарение на баба ми. Като бях малък често ходех при нея и тя ме учеше да готвя. Сега като се замисля отдавна не съм я виждал. Скоро трябва да я посетя.

Щом се нахраних се качих в стаята си и се чудех какво да правя. Може би трябваше да изляза. Сигурен съм, че ще намеря къде да остана за през нощта. Не исках да се засичам с майка си. Дано да замине по-скоро.

Тъкмо щях да изляза от стаята си, когато чух входната врата да се отваря. Край с излизането. Явно съм принуден да остана тук.

Следващите няколко дена не минаха по-различно. Не се бях виждал с майка си нито веднъж, въпреки че живеехме в една къща. Общувахме чрез съобщения и то главно тя ми пишеше, че ще се прибере късно или нещо подобно. Не бях срещал и Хари, което предполагам е добре. В момента бях пред нас с Найл и Лиам. Едва ли ще има някой вкъщи, затова им казах да дойдат, поне да не ми е скучно. Когато влязохме те се настаниха на дивана, а аз отидох до кухнята да взема храна и нещо за пиене. Преди да отворя хладилника видях някаква бележка на него.  След като я прочетох буквално останах без думи. Майка ми беше тръгнала за Италия без даже да ме предупреди, без дори да дойде да ми каже едно "чао". Не можех да повярвам. Да, донякъде се радвах, че вече я няма, но изобщо не съм си и помислял, че може да постъпи така. Явно тази жена няма да спре да ме изненадва с държанието си към мен. Не знам колко съм стоял тук, но скоро чух стъпки, а след това Лиам влезе в кухнята.

- Хей, какво става? - попита и се приближи към мен. Аз само му подадох бележката от майка ми.

- Наистина не разбирам. Как може да постъпи така и то със собствения си син. - прошепнах. - Не се бяхме виждали от няколко дена, а сега заминава без дори да се сбогува с мен.

- Сигурно не е имала време. Едва ли го е направила нарочно. - проговори Лиам. Отново се опитва да я оправдае и знам, че го прави само, за да не се почувствам зле, защото той самият вижда, че на нея не и пука за мен. Просто прикрива истината.

- Наистина си мислех, че поне малко я е грижа за мен, но явно и последната малка капка загриженост, останала в нея, се е изпарила. - казах тихо като погледнах надолу. - Сигурно няма търпение да завърша, за да и се махна от главата. Няма да се учудя, ако не плати дори и долар за колежа ми. Вече очаквам абсолютно всичко от нея.