Devastated

Chapter 3 - I can't stop thinking about him

- Хей, радвам се да те видя отново. - беше първото, което каза и след това се усмихна. Не знам какво ще направя, ако започне пак с въпросите си. - Изглеждаш...

- Виж какво, просто влез и остави шибаните документи, за да мога най-накрая да се наспя. - побързах да го прекъсна и му направих път да влезе.

- Някой е имал тежка вечер. - намигна ми и влезе. Минали са едва няколко минути, а вече ме дразни. Много ли ще е грубо, ако просто взема нещата и му кажа да си тръгне.

- Не е като да ти пука. - простенах и затворих вратата, след което се отправих към хола.

- Всъщност ще се учудиш колко ми пука. - каза тихо. Явно това не се предполагаше, че трябва да го чуя, но така или иначе реших да не му обръщам толкова внимание. - Къде трябва да ги оставя? - попита и ме погледна.

- Остави ги на масата, майка ми ще се оправи после. - отговорих и седнах на дивана. Той ги постави на масата, след което се настани до мен.

- Знаеш, обикновено на гостите се предлага нещо за пиене, може би. - повдигна вежди и се обърна към мен. Ох, не отново.

- Да, с радост бих го направил, но знаеш, по принцип е опасно да се говори с непознати хора. - усмихнах се фалшиво и го погледнах.

- Скъпи, ако искаше да научиш името ми, можеше просто да попиташ.

-Аз не... - започнах, но той ме прекъсна.

- Хари. Хари Стайлс. - интересно име, но имам чувството, че съм го чувал и друг път, само че къде?

- Това ми е познато. - признах.

- Да, може да си чувал фамилията Стайлс, баща ми все пак е управител на няколко фирми в Лондон. - започва да обяснява. Сега вече, се сетих. По новините доста често се споменаваше името му.

- Искаш да кажеш, че баща ти притежава едни от най-известните фирми тук, а ти работиш при майка ми? - това ми се струваше много странно.

- Дълга история е, но накратко с баща ми сме скарани в момента. - отговори и погледна надолу. Явно засегнах чувствителна тема.

- Ясно. - промърморих и се облегнах назад.

- Така и не чух твоето име. - каза като се усмихна отново.

- Няма и да го чуеш, защото мисля, че е време да си ходиш.

- Значи си от недостъпните. Любимите ми. - намигна ми и стана. - Мисля, че с теб ще се разберем много добре. - какво по дяволите?