Everything Is One Big Mess>>>>H.S.Fanfiction

2.5

°•°Гледна точка на Савана°•°

След думите на Хари,щях да се разплача.Само трябваше да си отворя очите,след което нямаше да отговарям за наводнението в болницата.

Той си мислеше,че съм заспала.Беше по-добре.Но в момента съм страшно объркана.Не знам дали да му простя или не.Той ме нарани много с постъпката си,а на мен ми трябва време да преосмисля всичко.

Той ме обича.Все още не ме е забравил.След година и половина отново видях красивото му лице,което за жалост беше изпито и бледо.Нищо не можеше да му вдъхне живот.

Но пък от друга страна не можех да мисля вечно.Осемнайсет месеца ми бяха достатъчни.Животът се живее само веднъж,а аз трябва да го правя на макс.

Винаги съм си мислела,че никога няма да се влюбя за толкова кратко време.Но също така бях разбита бързо.Мислех,мислех и отново мислех,но нищо не ме отвеждаше далеч от Хари.Всяка мисъл ме водеше при него.Дори ако си мисля за кисели краставички,ще стигна до извода, че той ги мрази,защото е алергичен към тях.Мисля,че само аз,Джема и Ан знаем за това.

Реших,че трябва да отворя очите си.Защото Хари каза абсолютно всичко.Аз му вярвам.Защото знам кога казва истината и кога ме лъже.И в момента знам,че изплаква изумрудените си очи.

Отворих своите,но той не забеляза веднага.След това застанах в седнало положение и хванах лицето му.Приближих се към него,сливайки устните си с неговите нежно и бавно.

От колко време чаках това да се случи,но нито веднъж не събрах смелост,за да си призная.Колко ми липсваха розовите му пухкави устни.

Когато вече дробовете ни крещяха за въздух,се отдръпнахме един от друг,а Хари плачеше.

-Прости ми за всичко....-сетне той прошепна,давайки се в сълзите си.Вдигна главата си,а щом зърна погледа ми,всички сълзи спряха.

Но пък моите започнаха да се появяват.

-Хари...-казах едва доловимо,но той го чу.Усмихнах се почти незабележимо и се изправих.-Успокой се.

Той кимна веднага,а аз му показах с ръка да седне до мен.Погледна ме невярващо,но изпълни нареждането ми.

-Аз наистина съжалявам за всичко,коет......-прекъснах го.

-Шшт.Прощавам ти.-казах тихо.