Everything Is One Big Mess>>>>H.S.Fanfiction

Двадесета глава

След близо петнайсет минути,прекарани в питане от страна на Мей къде отиваме,стигнахме до фризьорския салон на Джема.

-Салон за красота?!Какво правим тук?-разшири очи тя.

-Не знам,Кара.Не знам какво си е наумила,но определено ще разберем.-Хари влезе,а щом Джема го видя,се метна на врата му.

-Малкото ми братче!Как си,не съм те виждала от много време!

-Джема,не съм бебе!Излагаш ме.-изсъска и извъртя очи.Трите се засмяхме.

-Е,какво ви води насам?-попита.

-Ела да ти кажа.-дръпнах ръката ѝ и я заведох до ъгълчето.-Това момиче е болно от рак.Няма коса и вежди,затова бих искала да се погрижим за това.Видях я как плаче и ми стана жал за нея,затова ще даря косата си за перука.Али все още ли е тук?-тя кимна.-Ще може ли да ѝ направи веждите?

-Разбира се,че може.Всички сме свободни и ще се заемем с радост с твоя случай.Гордея се с теб.-прегърна ме силно.

Отделихме се една от друга и хванах Мей за ръката,повеждайки я в салона.

-Защо сме тук,Сара?

-Стой и гледай.Можеш да седнеш ето там.-посочих столче,а аз седнах на моето.Джема взе ластик,а аз ѝ казах къде да го върже.Щях да имам коса,дълга колкото нейната,малко под раменете.-Затвори очите си,а Хари, ти ела при нас.-махнах му с ръка,а Мей покри лицето си с ръка.

Не мога да повярвам,че ще направя едно момиче щастливо.Винаги съм искала да го направя и ето,че се случи.Щях да даря косата си за перука на Мей.

-Готова си.Сега малко да поправим пластовете ти.

Беше готова след десет минути,а сега сушеше косата ми.Хванах опашката си и станах от стола,докато Джема махаше наметалото,с което бях.

-Отвори очи!-казах с усмивка на лице.Щом тя го направи,ахна.Сложи ръце пред устата си и стана.

-Божичко!!!Господи,не мога да повярвам!-започна да плаче от радост,а Хари и Джема дойдоха за обща прегръдка.-Толкова много ви благодаря!Не мога да повярвам!Благодаря ви!

-Ти го заслужаваш.Шшт,успокой се.-галех главата ѝ,а Хари ме гледаше с огромна щастлива усмивка.Знаех,че се гордее с мен.

-Благодаря...-прошепна и ме стисна по-силно.

-Ще я дадем на мама,за да я направи на перука.-каза Джема и взе опашката от ръката ми.-Мей!Ела да ти покажа нещо.-хвана я за ръка и я поведе към най-добрата си приятелка.-Скъпа,нали ще можеш да помогнеш на това момиче?