Глава 15 🌠

418 41 11
                                    

Азазел местеше поглед между Джесика и Карлос. Джеси стоеше с разширени очи и сълзите напираха в очите ѝ. Падналия ангел се надигна и демона веднага зае отбранителна позиция пред момичето си.
- Какво става тук? - Попита вишия демон злобно. Джес обаче стоеше безмълвна, сълзите се спуснаха от очите ѝ. Карлос настръхна и извади оръжието си. Азазел обаче реагира по-бързо. Кралос посегна към демона на смъртта, но оръжието бързо бе избито от ръцето му. Вишият се спусна към падналия ангел, а Джесика избяга навън.
Падналата не можеше да спре сълзите си, затича се надолу по улицата, когато някой я улови за косата и я свали на земята. Джеси се стовари на земята, а над нея застанаха мъж и жена от Серафимите. Мъжът кестеняв с черни очи, а крилето му снежно бели със сребристо, а жената с черна коса и кафяви очи, а крилете същите като на мъжа.
- Мамо.. - Проплака падналата. - Тате.. Моля ви. - Джес не знаеше какво да стори. Не можеше да повярва, че искат да я убият. Двамата стояха срещу нея с извадени оръжия, готови да я убият и при най-малкото движение.
- Не смей да ни наричаш така. Ние дъщеря нямаме. - Каза строго мъжа.
- Моля ви, станах демон, за да ви спася. - Каза Джеси и се опита да се надигне, но майка и я ритна грубо назад.
- Ти избра съдбата си. Сега ще си носиш последствията. - Каза майка ѝ тежко.
- Каза, че сте ме предали, но аз не го вярвам. Казаха, че сте били сред най-добрите демони, но не го вярвам. Не ме убивайте, аз искам да избягам от там и да се върна при ангелите. - Каза Джесика задъхано, а очите ѝ се стрелкаха между баща ѝ и майка ѝ.
- Връщане назад няма. - Каза майка и, а Джеси не можеше да повярва на думите ѝ.
- Станах паднал ангел заради вас! - кресна падналата, вече бясна, че я отхвърля собственото и семейство.
- Не е толкова лошо в ада. - Каза баща ѝ, като се засмя гръмко. Джесика погледна объркано, но тогава осъзна, че демоните не я лъжеха. Семейството ѝ наистина е било част от подземния свят. През цялото време и се беше искало това да е лъжа. Беше казала на Азазел, че иска отмъщение, за това се бе била с Деумос, но тайно се надяваше това не е истина.
- Били сте час от ада, нали? - Пипита Джес с ръмжене в гласа, а майка и се засмя.
- Да, но не искахме да се върнем и за това сключихме сделка с Абадон. Един ден, когато имаме дете да го пратим в ада. - Каза баща ѝ. Джеси не искаше да повярва на думите им, но виждаше егоизма изписан в очите им.
- Ами Карлос? Той е по-голям от мен. - Попита Джесика по-бясна от всякога.
- Брат ти бе добър ангел, но него го обикнахме. Теб така и не успяхме, но като гледам си много щастлива в ада. - Каза майка ѝ като нададе лек смях.
- Там е мястото на изчадие като теб. - Допълни баща ѝ.
- Не аз съм изчадие, а вие. - Каза Джес злобно след, което скочи на крака и ги избута от себе си. - ПРОДАЛИ СТЕ СОБСТВЕНОТО СИ ДЕТЕ! - Кресна момичето. Майка ѝ посегна с оръжието към падналата, но нишата демонка я изрита силно в корема. Майката на момичето падна назад и удари силно главата си в асфалта.
- Ей! - Кресна силно баща ѝ и удари Джесика през лицето, а тя залитна, но успя да се задържи на караката си. - Ще те убием! - Каза баща ѝ.
- Пробвайте! - Каза Джеси със злобно ръмжене в гласа. Не какво да е ръмжене, а най-злобното, на което бе способна.
Баща ѝ посегна към нея, но тя бе тренирала с Азазел. Без проблем избегна удара му. Майка ѝ се изправи и хвана ръцете на падналата отзад, а баща ѝ застана пред нея със серафимска кама в ръка.
- Последни думи? - Попита майка ѝ.
- Горете в ада! - Джесика бе решена да умре гордо. Нямаше да позволи да я съсипят. Обичаше семейството си повече от всичко, но те я бяха предали. Бяха я продали на демоните. Това никога нямаше да им го прости.
Джеси бе намерила щастието в демон ѝ то в най-силния демон. Точно той я направи щастлива, накара я да се чувства жива и пълноценна. Щеше да умре с мислите за него, защото той и бе всичко. Азазел бе нейното сърце и нейната душа. Баща ѝ хвана камата с вънешн захват готов да я забие право в сърцето на дъщеря си. Готов да отнеме живота на момичето, което бе дала целия си живот за тях. Джесика обаче бе готова да умре. Опита да се измъкне, но майка ѝ я държеше здраво. И ето, че оръжието се приближи до сърцето ѝ.

👇

👇

👇

- Докснете я и ще го убия! - Чу се най-страховития демонски глас. Стържещ, злобен и дращещ. Бащата на Джесика спря и погледна по посока на глава, а майка и отпусна леко захвата, но Джеси все още не можеше да се измъкне.
- Ние сме двама Азазел, няма да успееш да го убиеш, защото един от нас ще те спре, а другия ще я убие. - Каза бащата на падналата през смях, Джеси го погледна злобно. Демона на смъртта обаче се засмя също.
- Сигурен ли си, Грег? - Попита демона с ръмжене. - Ами ти, Дени? - Азазел обърна погледа си към майката на момичето, а ноктите на демона се впиваха в гърлото на Карлос. Джесика успя да погледне капите кръв стичащи се по гърлото на брат ѝ.
- Може да си демон на смъртта, Азазел, но ние, тримата, сме Серафими. Не можеш да ни победиш. - Каза Дени и се засмя, въпреки че лек страх се усещаше от нея.
Устните на Азазел се разкривиха в злобна усмивка и изведнъж от него започна да блика черна светлина, а главата на Джесика се замая. Какво се случваше с тях? Сърцето на падналата заби по-бързо, а бащата на момичето закри очите си.
Джес усети как през нея преминават тръпки и изведнъж в нея се настани неземна сила. От гърба на момичето се появиха черни крила и тя успя да изблъска майка си. Джесика се обърна и удари силно Дени през лицето, и чак тогава забеляза, че ноктите и са се издължили и са черни. Баща ѝ скочи към нея, но Джеси се извъртя и го изрита силно.
- Престани! - Кресна брат ѝ.
- Вие ме предадохте Карлос. - Каза Джесика през стиснати зъби.
- Това не си ти, това е демона в теб. Ти не би убила родителите си. - Каза брат ѝ тихо и изпълнен с надежда, че така ще я спре
- Млълвай вече. - Каза Азазел и го блъсна на земята.
- Джесика, това не си ти! - Повтори Карлос.
- Аз съм, това съм аз. Ада е моят дом, а този, на когото принадлежа е Азазел. Вие не означавате нищо за мен. - Каза Джеси и ръмженето излезе заедно с всички думи.
- Хайде да се махаме. - Каза Азазел.
- Не първо ще ги убия! - Каза падналта. Брат > се опита да се изправи, но Джеси го удари силно е тила и той изпадна в безсъзнание. Обърна се към майка ѝ и баща ѝ. Те бързо заеха бойни позиции.
- Мъртви сте! - Каза Джесика и скочи към тях.
Тъкмо да забие новите си нокти в гърдите им, чу вика на болка от Азазел, а следващата секунда тя бе на земята. Всичко стана в бяла светлина, която я изгаряше.

The Fallen 🌠Where stories live. Discover now