Глава 8 🌠

545 61 12
                                    

- Хайде Джесика! - Викна Азазел. Джес отново бе на земята отново. За последните три часа тренировка, това бе двайстият път, в които тя бе на земята. Падналата се надигна леко на лакти и го погледна злобно. Не бе успяла дори да го удари. Скочи на крака без да казва нищо и посегна към него. Юмрукът и бе на сантиметри от носа му, но демона на смъртта се озова зад нея. Изрита я на свивката на коляното и тя падна на колене. Уви ръката си около гушата и, а след това затегна хватката си. Джеси опита да се измъкне, но без успех. Задави се и го потупа по ръката,за да пусне. Азазел отпусна хватката си, отиде до ъгъла на ринга и се подпря, като закова погледа си в нея. Джесика се надигна от земята и го изгледа яростно.
- На теб ти е лесно. За кой път го правиш? Милярден? - Каза падналата през зъби.
- Не е важно колко пъти съм го правил. Видях те по-рано днес как свали онзи демон на земята без проблем, преди това как свали Деумос, а да не забравяме и Абигор. - Каза той с крива усмивка. Джеси го изгледа злобно и се подпря на противоположния ъгъл на ринга.
- Да, но всичко това беше в изблик на гняв. - Каза просто тя и сведе погледа си към земята. Вишия демон сви вежди замислено и се отблъсна от ъгъла, за да отиде по средата на ринга.
- Семейството ти те прдаде. - Каза той и я погледна. Джес го погледна учудено, но не каза нищо. - Всъщност не те предадоха, а те замениха за техните животи. - Джесика стисна зъби и отиде пред него.
- Какво ти става? - Попита тя с леко ръмжене в гласа. Азазел я погледна и помени очите си към чисто черни.
- Прекара сто години тук. Всеки демон те е използвал за мръсната си работа. - Джесика го погледна и стисна юмруци. Бе на път да избухне, но отново замъча.
- Опита се да ме накараш да те взема с мен на мисия, но ти казах, че няма как да стане, защото се преструвах, че държа на теб. - Азазел бе добавил и демонския си глас, за да я вбеси още повече.
- Азазел млъкни! - Кресна падналата. Очите и се напълниха със сълзи от припомениете моменти. Това бе най-лошото, което и се бе случвало някога, а той бъркаше в раната.
- Откъде можеш да си сигурна,  че и сега не те лъжа за чуствата си? - Това вече вбеси падналата до краен предел. Тя скочи срещу него и успя да стовари юмрука си в челюста му. Азазел завъртя главата си и направи опит да я удари в корема, но тя бързо отскочи назад, а след това го заобиколи и го удари силно в тила. Демона на смъртта падна, а тя извади ноктите си и ги допря до гушата му. Бе готова да го раздере заради казаните от него неща, но Азазел улови раката и. Преметна я до него и след това се надвеси над нея. В очите му се четеше гордост, а самите му очи отново бяха пъстри и красиви.
- Махни се от мен, ще те убия!  - Падналата се мяташе под него и всячески се опитваше да го удари, но той я дъжеше здраво. Хвана с едната си ръка, нейните ръце и ги сложи над главата и. С другата си ръка, улови лицето и. Наведе се и нежно я целуна. Тя се успокой и успя да отвърне на целувката му. Той се одръпна от нея и осуан ръцете и. Азазел сложи двете си ръце отстрани на главата и, а ка лицето му се появи широка усмивка.
- Гордея се с теб. - Каза той и се изправи, а след това подаде ръка на Джеси, за да стане. Тя пое ръка му и скочи на крака.
- За кое се гордееш, че ме вбеси?  - Попита тя остро, а той се засмя.
- За това, че успя да ме свалиш на земята. - Уточни той, а тя го изгледа тъпо.
- Вбеси ме! - Повтори падналата.
- Да, не случайно гневът е позволен тук. Понякога той може да ни помогне. Стига да умеем да контролираме всичко. - Каза той и всякаш се отнесе някъде другаде.
- Да, но аз не го контолирам. - Каза тя някак тъжно.
- Аз мога да те спра и затова не ти трябва контрол, а утре няма и да ти трябва. Целта ще ти е да убиеш Деумос. - Каза той и отново се върна в реалността.
- Може би си прав, но нас никога не са ни учили на това. - Каза тя и отново си припомни за Серафимите. Стана и тъжно, че в момента е на чужда страна. Вече емоциите и се бяха върнали и сега тя не можеше да ги контролира. Настроенията постоянно и се сменят и падналата се побъркваше. Азазел всякаш усетил това я притегли в прегръдката си. Тя облегна глава на гърдите му и се заслуша в дишането му. В неговите ръце тя бе спокойна и смела. Той я караше да се чувства по-жива от всякога. Азазел е луд, неконтролируем, безразсъден, но в същото време мил, отговорен и никога не е позволявал и косъм да падне от главата и. Джесика си мислеше, че ако не е той тук, тя щеше да се е самоубила вече.
- Обичам те Джесика. - Каза Азазел и пое дълбоко въздух. Джес надигна глава и го погледна в очите. В тях се четеше истина. Падналата не можеше да повярва, че той го каза. Азазел я следеше с поглед и чакаше нейният отговор. Тя не знеше дали е истинско, но знаеше, че тя изпитва към него много силни чувства. Надигна се на пръстите си и долепи устните си в неговите. Двамата се целунаха страстно, като Азазел леко я повдигна от земята.
Отново се дръпнаха един от друг и дишаха тежко.
- И аз те обичам Азазел. - Каза тя и отново го прегърна силно. Демона на смъртта я погали нежно по гърба, а след това я стисна силно. Джесика изписка леко и той я пусна.
- Хайде отначало. - Каза той и застана на един метър от нея.
- Не мога повече!- Запротесира Джеси.
- Можеш. - Каза той и замахна към нея. Тя не успя да се дръпне и се стовари на земята.
- Хей, не бях готова! - Извика тя.
- Утре никой няма да те пита дали си готова. - Каза Азазел и се усмихна глуповато.  Джесика просто го поглена лошо инсе изправи от земята. - Запомни, използвай гнева си. - Каза той и отново замахна към нея, но този път тя избегна удара. Азазел се извъря и бе готов оново да я удари, но тя го изпревари. Успя да го удари право в носа и от него бликна кръв. Азазел св усмихна и забърса носа с опакото на ръката си. Посегна към нея и я удари силно в корема. Падналата залитна назад, но успя да се задържи на крака. Азазел се приближи към нея и я улови за гушата като я вдигна във въздуха. Джес улови ръката му и леко се набра на нея и го изрита силно в гърдите, от което двамата паднаха на земята шумно. Азазел лежеше по гръб и изведнъж започна да се смее силно. Джесика св надигна и го погледна объркано. 
- Какво ти става? - Попита тя.
- Ти си луда. - Заяви той и продължи да се смее. Тя също се засмя покрай него, но бързо скочи на крака. Азазел също се изправи, когато се погледнаха, двамата отново се засмяха. - Стига толкова за днес. Утре преди битката ще тренираме отново. - Каза демона на смъртта. Джесика се усмихна криво и реши да го подразни.
- Два пъти те победих и ти реши да се откажеш. Добър избор. - Джес се усмихна, а Азазел изсъска леко и се озова пред нея.
- Не ме предизвикай, защото ще те убия преди Деумос. - Каза той някак заплашително, но Джеси се разсмя.
- Няма да го направиш, защото ме обичаш. - Заяви тя и го погледна тъжно. На лицето на демона се появи двадесет и четири каратова усмивка и я придърпа силно, за да застанат на сантиметри един от друг.
- Изманица. - Каза той и я целуна. Тя уви ръцете си около вратът му, а той зарови неговите в косата и. Дяамата леко се покалтиха и Азазел успя да я подпре в единия ъгъл бвз да отделя устни от неговите. Можеха да продължат вечно, но не далеч от тях се чу шум. Двамата побързаха да се дръпнат един от друг, защото, ако някой ги види няма да свърши добре за Азазел. 
В помещението влезна Абадон в целия си блясък на най-вишия демон. Огромни рога се подават от главата му, на гърба му стоят черни криле с леки червени отблясъци, а цялото му тяло бе огнено. На ръцете му се бяха показали дълги нокти. Очите му обаче, за Джесика те бяха най-странното. Кърваво червени без помен от зеница.
- Здравейте. - Поздрави кралят с демонския си глас. Джес не отвърна, а Азазел се приближи към въжетата с нехайна походна.
- Какво искаш? - Попита демона на смъртта без капка уважение или страх в гласа.
- О, тук съм за битката. - Каза кралят им без капка емоция в гласа.
- Тя е утре. - Каза Джесика объркано.
- Не, тя е днес. - Каза Абадон със смях в гласа.
- Какво?  - Кресна Азазел с демонския си глас.
- Внимавай Азазел!  - Предупреди го най-вишия демон. - Започва да ми писва от теб. Битката се мести днес. - Каза кралят.
- Тя не е готова. - Каза демона на смъртта гневно.
- Ако беше избрала мен - Кралят погледна към Джеси - Щеше да си готова. - Джесика го погледна злобно, а след това погледна към Азазел. Той се обърна към нея и видя страх в очите и.
- Няма да бъде днес. - Каза Азазел и се обърна към Абадон.
- Късно е вече. - Кралят се засмя гръмко и след това щракна с пръсти. Вратите на стаята се отвориха и от вътре започнаха да влизат най-различни демони. От най-вишите до най-нишите. Джесика потръпна от страх,  Азазел се приближи до нея.
- Всичко ще бъде наред. Помни всичко което ти казах и ще се справиш. - Каза той и я погали нежни по раменете. Джесика отвори уста да каже нещо, но чу смехът на Деумос. Джесика се обърна по посоката на смеха и видя как демонката бавно приближава към ринга. Стомахът на падналата се преобърна. Тя знаеше, че не е готова.

The Fallen 🌠Where stories live. Discover now