Глава 6 🌠

546 60 6
                                    

Джес стоеше замръзнала, не знаеше какво да стори. Не знаеше как да измъкне демона от тази ситуация. Чувстваше се привъзана към него и това да бездейства я побъркваше. Искаше да връхлети върху краля и да го убие, но ето, че нямаше какво да стори. Азазел се надигна, но все още не отговаряше. Той сам се зачуди дали ще излезне страх за това. Погледна към Джесика и видя, че на лицето и бе изписан страх, видя, че тя се боеше за него и тогава нещо в демона на смъртта трепна.
- Азазел, отговори на въпроса. Страх ли те е Джесика да умре, страх ли те е да я загубиш? - Аграмон повтори въпроса си, но демона отново не отговори.
- Отговаряй! - Кресна кралят видимо ядосан. Джес потръпна от демоничния му глас, но се опита да сдържи яростта си към него. Азазел отново погледна падналата, тя прикова очите си в неговите. - Азазел, не отговориш ли ще сметна, че те е страх. - Каза кралят с усмивка, която разкри острите му зъби. Аграмон притисна още по-силно слепоочията на демона на смъртта и от тях бликна още повече кръв, но той не трепна.
- Не, не ме е страх. - Най-накрая Азазел отговори, а Джеси остана втрещена. Мислеше, че ще излезне страх, мислеше, че той я обича, че има нещо към нея, но това е било заблуда. Аграмон притвори очите си и ръцете му започнаха да светят. Кралят присви очи и се загледа в тях. Най-накрая демона на страха отвори очите си и погледна кралят им, а след това Джесика.
- Кралю - Започна демона - За мое огромно съжаление, той не лъже. Не изпитва страх. - Кралят изръмжа глухо, а Азазел се изправи и взе някаква кърпа от масата, за да забърше кръвта си. На лицето му стоеше доволна усмивка.
- Както казах - Започна той с лек смях в гласа - Аз нямам страх от нищо и от никой. - Кралят им го погледна лошо и се изправи от стола и обърна гръб на Азазел - Аграмон, ти май пак остана разочарован.
- Някой ден ще ти намеря страх - Закани се домона на страха - Кралю, свободен ли съм? - Абадон само махна с ръка и демона на страха напусна стаята. Азазел воери погледа си в Джесика, която седеше безмълвно. Той отиде до нея и я погали по бузата. Тя се дръпна от него, а Азазел направи крива усмивка, след това се обърна към краля им.
- Сега какво следва?
- Следва битката и с Деумос, ако спечели отива с теб на мисия, ако не спечели това е краят за нея. - Каза кралят спокойно.
- Как така краят? Нали нямаше да позволите да я убият? - Попита Азазел видимо раздразнен.
- Това не е твоя работа! - Красна кралят им и се озова пред демона на смъртта, но той не трепна - Запомни си мястото, защото ме предизвикваш още сега да я убия! - Абадон говореше тихо и заплашително. Джесика избухна не сдържа вече нервите си.
- Писна ми - Кресна тя - Ще победя Деумос и ще ви докажа, че дори като ниша, мога да ви избия. Аз бях от Серафимите, убивах ви без проблем. Ще го направя и сега! - Джеси започна да трепери от нерви. Беше се вбесила до всякакъв предел. Кралят се обърна към нея с усмивка. Тя очакваше да полудее, но ето, че и се усмихваше.
- Скъпата Джесика, предадена от семейство си, живяла сто години тук като ниша, но не загубила смелостта си. - Абадон застана до нея и помагали бузата и, както бе направил Азазел преди малко. Тя отблъсна ръката му и несъзнателно се приближи към демона на смъртта. Усети как той леко се засмя, но не каза нищо - Заради смелостта ти ще ти дам бонус. - Кралят се усмихна по широко.
- Какъв бонус? - Попита падналата объркано. Азазел вдигна веждата си и погледна въпросително към краля.
- Ще ти дам един ден да се подготивш и то с демон по твой избор. Аз също влизам в избора ти, ако искаш мога и аз да те тренирам. - Кралят застана зад нея и я прегърна през корема, Джеси опита да се дръпне, но не се получи. Това я вбеси.
- Избрах с кой. - Каза тя твърдо.
- Кий е късметлия? - Попита Абадон тихо до ухото и.
- Азазел! - Заяви го с гордост. Кралят изръмжа и я блъсна напред. Тя щеше да се строполи като чувал с картофи, но демона на смъртта я улови и я притисна в гърба си.
- Какво си мислиш, че правиш Азазел? Престани да я защитаваш! - Кресна кралят.
- Имам пълното право да я пазя, аз я доведох тук, а и по правилата никой няма право да я пипа до края на битката! - Демона на смъртта говореше с увереност в гласа, дори за секунда не му трепна, дори за секунда не показа страх.
- Аз създавам правилата тук! - Абадон изглеждаше полудял, целият гореше.
- Сигурен ли си Абадон? - Попита Азазел и пристъпи към него. - Искаш ли да проверим това? - Джеси се учуди, че демона заплашва краля им. Започна да премисля бягството си. Това тук нямаше да завърши добре. Според нея Азазел си бе загубил ума. Как може да е толкова глупав да го заплашва?
- Махайте се от тук! - Кресна краля. Демона хвана падналата за ръка и я поведе навън, но преди да излезнат се чу гласът на Абадон зад тях. - Нямам търпение утре да видя смъртта и.
Азазел не обърна внимание на казаното от него. Задърпа Джесика навън, когато вече бяха достатъчно далеч я, тя се дръпна от него и закрачи бавно. В мислите на младото момиче препуска хиляди въпроси. Дали щеше да се справи с Деумос? Как можа да избере точно нея? Имаше къде къде по-добри вариянти. Можеше да избере всеки, но не ревността и я спря. Нима туко що призна, че ревнува?
Азазел следеше всяко нейно движение. Чудеше се какво се върти в главата и. Дали да не се опита да я измъкне от тук преди да е станало късно? Не! Щеше да и помогне да победи демонката. Най-накрая реши да я заговори.
- Колко по-бързо стигнем, толкова повече ще мога да те подготвя. - Джесика вдигна поглед и прикова очите си в неговите. Тръгна да казва нищо, но се отказа и отново сведе глава и закрачи още по-бавно. - Джесика, хайде да побързаме. Да не би да искаш да умреш? - Попита Азазел ядосан. Джесика не вдигна поглед и продължи да крачи, но демона и препречи пътя. - Какво ти става? - Кресна той срещу нея. Джесика вдигна поглед и откачи отново.
- На мен какво ми става!? На мен?! Мисля, че правилния въпрос е на теб какво ти става! - Джесика отново започна да претреперва.
- Нищо не ми става на мен. - Каза демона на страха объркан.
- Нищо ли? - Кресна падналата - Първо за малко да ме целунеш, после целуваш Деумос, защитваш ме от краля, а след това не те е страх да не умра, а накрая отново ме зашитаваш, та чак и го заплашваш. - Тя го блъсна силно в гърдите - Какво ти става?! - Извика тя. И зачака отговора му.
- Престани да откачаш. Като някаква луда си. - Каза той спокойно. Това вбеси до краен предел Джес и тя го зашлеви. Главата му се завъртя на страни и той се улови за бузата, но не се обърна към нея. Дори не прие деминската си форма.
- Да луда съм, Азазел. И запомни един ден ще доведа вашият край! - Джесика го подмина и скоро стигна в стаята си. Седна на пода и сълзите и се стекоха, но тя си заповяда да не плаче изправи се и застана до прозореца и. От него перфектно се виждаха огньовете, които винаги я успокояваха.
Джесика сигурно вече час стоеше и ги гледаше, когато вратата на стаята и се отвори шумно, но тя не се обърна. Зад нея се чу цъкането на Деумос.
- Сериозно ли реши точно срешу мен да се биеш? - Гласът на демонката проехтя през стаята. Джесика се обърна и я изгледа от горе до долу, приближи се до нея о стовари юмрука си право в носа и. Деумос залитна на зад и падна на земята шумно. Джес застана над нея и започна да я обсипва с юмруци. Две силни ръце я издърпаха.
- Пуснете ме ще я убия още сега! - Разкрещя се падналата.
- Сигурна ли си, че още сега искаш да я убиеш или утре пред всички, за да видят как побеждаваш виш демон. - Гласът на Азазел запари леко на ухото и. Тя спря да се бори и се обърна към него, все още в прегръдката му. Погледна го в пъстрите очи и всякаш за секунди потъна в очите му. Чу как Деумос се изправи и тръгна към нея, но Азазел я избута и застана пред вишата демонка.
- Махни се Ази. - Каза Деумос нежно и опита да го прегърне, но той я отблъсна.
- Изчезвай! - Каза заповедно Азазел.
- Моля?! - Попита объркано демонката, а Джес се усмихна подмолно.
- Махай се, за да не те убия аз. - Заяви демона на смъртта сериозни. Деумос се врътна и изчезна бързо от стаята.
- И това за какво беше? - Попита Джесика.
- За да я разочаровам, че няма това. - Каза той като посочи себе си.
- Нещастник. - Каза тя и отново тръгна към прозореца, за да гледа огньовете, но Азазел я прикова в стената. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго. Двамата дишаха тежко и си споделяха въздуха между тях. Той обгърна тялото и, а тя обгърна вратът му. Джес си помисли дали иска да го целуне. Определено и се искаше много, но се дръпна от него, а той остана объркан.
- Когато ми кажеш какво ти се случва тогава ще ме доксваш отново. - Някакво дразнешо чувство премина през Азазел и тогава той се обърна към нея и проговори дрезгаво.
- Става ми това, че ме караш да чувствам нещо. Побъркваш ме с твойте настроения, с твойте изблици, с твойте абсурдни решения. Не ме страх да умреш, защото никога няма да го допусна Джес. - Тя стоеше като ударена, не знаеше какво да каже. - Мисля, че съм влюбен в теб. - Каза Азазел с дълбок и дрезгав глас.

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
The Fallen 🌠Where stories live. Discover now