The Fallen 🌠

Глава 13 🌠

Джесика задиша учестено, не можеше да повярва на това, което бе чула. За нея бе невъзможно да убие ангел. Те са и семейство, въпреки че тя вече е демон. Джес гледаше към ръцете си, които трепереха. Имаше чувството, че се побърква. Не можеше Азазел да говори сериозно.
- Джес, добре ли си? - попита демона на смъртта и дръпна ръцете на Джеси, защото тя бе забила нокти в дланите си и от там вече течеше доста кръв.
- Азазел, не може да си сериозен. - Каза падналата с треперещ глас.
- Съжалявам, но това ни е работата, аз няма какво да направя. - Джес за пръв път чуваше Азазел по този начин. Той наистина нямаше какво да стори. Нима сега тя щеше да убие ангел? Те и бяха сторили толкова лоши неща, семейството и я беше предало на демоните. Семейството, на което тя вярваше безрезервно. Въпреки това, дали имаше силите да го направи? Да сложи край на живота на един ангел.
- Азазел - започна Джесика, леко задъхано, всякаш уморена от всичко. - Колко ангела си убил до сега? - Джес затрепери още по-силно и погледна вишия демон в очите. Чакайки отговора му.
Азазел не знаеше какво значение има за нея това колко ангела беше убил. Знаеше, че ще го намрази, ако и каже колко пъти е убивал, но това му беше работата. Работа, която е вършел милиони години наред. Това определено не му бе първия ангел и определено нямаше да бъде последният. Как обаче да я погледне в очите и да и каже тези неща, след като тя все още държеше на ангелите.
- Какво значение има това? - попита демона на смъртта леко раздразнен, защото не искаше да я гледа тъжна и той да бъде причината за това.
- За мен има. Отговори ми. - каза падналата, а гласът и трепереше наравно с тялото и. Азазел си пое дълбоко въздух и я погледна в очите.
- Убивал съм много повече ангели отколкото ти си виждала някога. - Очите на падналата се насълзиха, а Азазел наведе главата си надолу, защото не можеше да гледа момичето му да плаче.
- Изпитваш ли вина? - Попита Джесика с навлажнени очи, а демона на смъртта изръмжа тихо.
- Това има ли значение? - Опита се да се измъкне вишия демон.
- За мен има Азазел, ако беше убил мен? Пак ли щеше да кажеш няма значение? - Каза Джеси вече ядосана.
- Естествено, че не. Никога не бих те убил Джес. - Каза демона и се опита да я докосне, но падналата се дръпна като опарена.
- Изпитваш ли вина? - Настоя Джесика отново.
- Не, не изпитвам вина. Не ми пука за това, че съм ги убил и съм отнел животите им. Нито, че съм съсипал семействата им, а сега след няколко дни ще го повторя. - Джеси стоеше и го гледаше безмълвно и не знаеше какво да му каже. Азазел се бе изнервил от всичко това и дишаше тежко. С всяко излизане на въздух от дробовете му, излизаше и леко ръмжене. - Това ми е работата Джесика. - каза демона.
- Знам го, но не е нормално да не изпитваш поне малко чувство за вина! - Каза Джес като повиш тона си. Демона на смъртта отново изръмжа и се изправи бързо на крака.
- Не случайно съм виш демон на смъртта. Не случайно не са ме махнали милиони години от ада. Нямам избор, а и ти нямаш. - Каза Азазел и се запъти към вратата. - Имаш час да се оправиш. - След тези свой думи демона излезна от стаята и остави падналата сама с мислите си.
Джесика се бе свила на кълбо и палечеше. Не можеше да повярва, че той няма и капка чувство за вина в себе си. Какво щеше да прави, когато дойде момента да убие ангела? Как щеше да го погледне в очите и да отнеме живота на един от свойте? Джеси блъскаше яростно възглавницата си и се опитваше да достигне до някакво решение. През ума и мина да избяга, но не можеше, защото обичаше Азазел. Въпреки че е демон ,най-страшният, тя не можеше просто да го остави. Бе си позволила да го обича с цялото си сърце, но никога не е мислела, че ще и се наложи да убие ангел заради него.
Азазел бе слезнал в голямата кухня и се бе подпрял на барплота. Стоеше замислен за всичко, което се случи с Джес преди малко. Знаеше, че това да не изпитва вина не е нормално, но вече бе свикнал. Не случайно бе демон на смъртта. Бе убивал повече пъти отколкото се бе усмихвал. Това определено не е първата му мисия, а не е и последна, обаче, когато видя сълзите на Джесика, това го пречупи. Не искаше тя да плаче заради него. Не искаше да я кара да страда. Тя е неговата слабост и точно сега демона изпитваше вина за това, че тя страдаше заради него, защото я бе наранил. Как можеше да се справи с всичко това? Как можеше да я направа да осъзнае, че ангелите вече не са част от нея. Азазел се ядоса и удари силно по барплота, а след това го връхлетя спомен.
~Спомен~
Азазел влезе при кралят им.
- Здраейте кралю. - Каза Азазел сухо.
- Здрасти. - Поздрави го вяло кралят им. А на лицето му се изписа ехидна усмивка.
- Каква е мисията този път? - Попита демона на смъртта.
- Отиваш в човешкия свят да доведеш едно момиче, което е сред Серафимите. - Усмивката на кралят не падеше от лицето му.
- Добре, от къде трябва да я отвлека? - Попита Азазел ,мисията му се харесваше.
- Отникъде. - Каза Абадон и се засмя гръмко, демона на смъртта погледна объркано и краля продължи. - Семейството и е готово да я предаде само, за да се измъкнат. Ще се направят на твой заложници, а момичето ще дойде доброволно, за да спаси семейството си. От теб се иска само да я накараш да каже на ангелите, че се е влюбила в теб и е идала всичките им планове. - Каза Абадон и се подпря на бюрото си.
- Това ли е? - попита Азазел, сбръчкал вежди.
- Момичето се казва Джесика и е на 21 години. Внимавай, защото е сред най-добрите Серафими.
- Не ми е първата, която ще отличам. - Каза вишия демон.
- Знам. Късмет. - Каза кралят им и го потупа по рамото.
~Край на спомен~

Азазел се отърси от транса си и усето присъствие зад себе си. Обърна се и видя Джеси с подпухнали и зачервени очи.
- Готова съм. - Каза тя плахо с пресипнал глас. Азазел кимна с глава и се запъти към вратата. - Азазел, чакай. - каза падналата.
- Какво има? - попита вишия демон.
- Знам, че това ти е работа, но просто не мога да убия ангел, а и не мога да си представя как нямаш и капка вина. - Каза Джес и сведе поглед надолу.
- Искам да те попитам нещо. - Каза Азазел и скръсти ръце пред гърдите си.
- Какво? - Попита Джеси.
- Ти изпитваше ли вина, когато убиваше демони? - Очите на Джес се разшириха от върпоса и не знаеше какво да каже. Той я бе хванал на тясно.
- Не. - Каза Джесика с лек страх от реакцията му, но той се засмя.
- Виждаш ли, при нас е същото. - Каза той.
- Да, но има разлика, защото ангелите са чисти същества. - Настоя тя.
- Знай, че за да има война, има и за какво. - След тези свой думи Азазел напусна къщата, а Джес го последва объркана и потънала в мисли.
Не след дълго се озоваха в една тъмна уличка.
- Какво правим тук? - Попита падналата.
- Това. - Каза демона на смъртта и посочи с пръст леко настрани. Джесика се завъртя по-посока на пръста и се озова лице в лице с две огромни адски хрътки.