The Fallen 🌠

Глава 5 🌠

Кралят изгледа лошо Джесика и бе готов да я нападне, но Азазел реши да се намеси преди да е станало много зле.
- Кралю, не ви ли харесва нейната решителност?  Смелостта и може да ни е полезна.
- Азазел не се меси. - Каза кралят им злобно и се обърна към падналата - Ти,  как смееш да ръмжиш срещу мен.
- Смея, защото не ми пъка кой си. Не искам да говориш лъжи за семейството ми! - Изсъска Джес злобно, но единствено предизвика смях от страна на вишия демон.
- Лъжи ли? - Каза кралят с най-голямата си насмешка. - Те бяха едни от най-силните ми войни, но когато се запознаха се влюбоха един в друг и ме предадоха. Отидоха при Ангелите и им издадоха всеки мой план. Бяха готови на всичко, за да запазят любовта си. Оставих ги живи, защото те ми обещаха, с кръвна клетва, ти да станеш демон. - Джесика не можеше да повярва на думите му. Не можеше това да е вярно. Тя им вярваше безрезервно.
- Лъжеш! - Каза Джеси, но сама започваше да се убеждава, че има нещо вярно в думите на кралят им.
- За какво ми е да те лъжа? Попитай даже верния си защитник.  - Кралят посочи Азазел, който стоеше безмълвно до нея.  Тя го погледна, но неговият поглед бе прикован в земята.
- Вярно ли е? - Попита падналата с леко треперещ глас. Азазел я погледна и заговори без да трепне.
- Да. Не ти ли се стори странно, че даже не бяха вързани, когато ти дойде. Не ти ли се стори странно, че така лесно те пуснаха. Не мислех, че си толкова глупава. - Джесика не знаеше какво да мисли тогава я връхлетя спомен от миналото и.
~Спомен~
Джесика тичаше към сградата, която и бе казал демона. Тя бе чувала за него ужасяваши неща и точно това я притесняваше. Скоро стигна и връхлетя в една от стаите. Видя родителите си и брат си да седят на пода в един ъгъл. Тя плахо ги погледна, но после се обърна към демона.
- Какво искаш от мен? - Попита Джеси и опита да извади оръжието си, но демона се озова зад нея и силно го дръпна, а след това го захвърли настрана.
- Просто е. - Заговори той. - Идваш с мен и ставаш демон и семейството ти живее, ако не дойдеш с мен, умираш.  - Демона говореше с лекота. От него не си личеше страх, което бе нормално за демона на смъртта. Джесика погледна семейство си, те я погледнаха, но след това сведоха погледите си. Майка, баща и и брат и не изглеждаха уплашени, но това е нормално. Те са Серафими.
- Ще дойда, но как да съм сигурна, че ще ги пуснеш. - Каза Джесика с пресипнал глас.
- Съвсем лесно, отиваш и казваш на ангелите,  че си се влюбила в мен и си издала плановете им. След, което се връщаш тук и тръгваш с мен. Оставям ги тук и те ще са свободни да си тръгнат.  -  Сърцето на Джесика прескачаше. Очите и се напълниха със сълзи, но тя ги сдържа. Отиде до семейството си и им заговори им тихо.
- Ще ви спася. Искам да знаете, че ще намеря как да се върна. - Джеси  прегърна родителите си и се обърна към Азазел. - Колко време имам?
- Половин час.  - Джес се обърна и излезна от стаята.  Изпълни това, което демона и бе казал и отиде с него в подземният свят. Преди да се отдаде на демона, тя си обеща, че ще се измъкне от там и ще ги избие.
~ Край на спомен ~
Джесика стоеше на пода. Не знаеше какво да мисли. Азазел е прав, тя е глупава. Беше странно, че не са вързани, че не изпитват страх, но тя не бе обърнала внимание на тези детайли. Азазел клекна и повдигна главата и, за да го погледне в очите.
- Дойдеш ли с мен на мисия, ще можеш да се издигнеш и да им отмъстиш. - Демона на смъртта говореше без емоция в гласа си, но в погледа му се четеше някаква загриженост.
- Не искам отмъщение.  - Каза Джеси, но не бе сигурна в думите си.
- Предадоха те. - Каза просто той, но ето, че нещо в нея се преобърна. Тя се изправи на крака и погледна кралят им в очите.
- Какво трябва да направя, за да отида на мисията с него?  - Гадна усмивка се появи на лицето му.
- Избираш виш демон и се биеш с него.  Успееш ли да победиш дадения демон, отиваш на мисия.
- Има ли значение кой демон ще избера?
- Не. - Кралят я погледна в очите чакайки отго на падналата. Това и се хареса и тя веднага реши.
- Деумос. - Каза тя твърдо и погледна към Азазел, който се бе ококорил от избора и.
- Така да бъде. - Каза кралят и се изсмя, но демона на смъртта застана пред Джесика. И я хвана силно за ръката.
- Луда ли си? Тя ще те убие без проблем. - Джесика опита да се дръпне, но без успех.
- Азазел пусни ме. - Каза тя злобно.
- Няма да стане. Промени избора си. - Каза твърдо той, но изведнъж той пусна ръката и, а след това се озова на земята. Кралят им се бе надвесил над него и раздра гърдите му.
- Какво си мислиш, че правиш Азазел?  За кой се помисли? Не може да промени избора си вече, затова стой на страна. Или чувствата ти са се завърнали? - Кралят бе показал демонския си глас и бе бесен. Азазел го избута силно и се изправи на крака.
- Не са се върнали Абадон. Просто тя е моя и не искам дя умира. - Джесика за първи път виждаше някой да нарича краля им по име. Помисли, че си е загубил ума, но ето, че Азазел я погледна и тя видя решителност. Кралят им се озова до нея и притисна демонските си нокти до гърлото и.
- Искаш ли да я убия? Искаш ли да гледаш как кръвта и се лее по пода и тя умира бавно пред очите ти. - Кралят говореше демонично. Джесика потръпна и се опита да се измъкне, но Абадон я стисна още по-силно. Тя погледна със страх към Азазел, който я гледаше без емоция, но тя знаеше, че чувства нещо, защото вече не бе толкова смел. - Пак те питам искаш ли? - Азазел изръмжа и отпусна юмруците си.
- Не. - Каза той с по-уязвим глас. Кралят пусна Джесика и тя се улови за гърлото.  Кралят им се изсмя силно и даде знак да го псоледват. Джес вървеше безмълвно, а демона на смъртта я погали леко по гърба. Тя потръпна от допира му. Искаше да го прегърне и да не го пуска. Само с него се чувстваше защитена. Само с него бе смела и спокойна, но ето, че той не искаше да я допусне до себе си. Кралят влезна в една огромна и тъмна стая. Абадон проговори и гласът му се извиси из стаята.
- Има промяна в плана. Азазел промяната се отнася до теб. Понеже си пролича, че имаш страх и той е свързан с нея. Преди да ви пратя на мисия ще направим теста ти за страх. - Азазел изръмжа глухо, а Падналата го погледна с периферията и видя, че той започна да диша тежко.
- Защо сега? - Попита демона на смъртта опитвайки да не издава емоция.
- Как да те пратя на мисия, ако имаш страх. - Абадон щракна с пръсти и вратата се отвори и влезна Аграмон.
-Здравейте Кралю.  - Каза той и леко се поклони. - Здрасти Азазел. - Демона му изръмжа, а Аграмон се усмихна на реакцията му.
- Стига с поздравите Аграмон, а започвай.
Аграмон кимна, а Азазел седна на стола. Демона на страха му върза ръцете и застана зад него. Веднага прие формата си на демон с остри зъби, рога и черни нокти. Джесика искаше да се приближи, но се въздържа, за да не създава проблеми. Абадон се настани на стола пред Азазел и го гледаше с кърваво-червените си очи. Аграмон улови главата му и затвори очи. Малко след това ги отвори и тя бяха тъмно сиви. Проговори с демонския му глас и падналата започна да трепери.
- Азазел, страх ли те е от смъртта? 
- Не. - Отвори твърдо демона.
- Страх ли те е от това да убиваш. - Джесика започваше да се плаши.
- Не. - Каза отново твърдо Азазел. Кралят се облегна на коленете си и присви очите си.
- Страх ли те е от миналото ти. - Джесика не разбираше въпросите. Мислеше, че Аграмон ще му влезне в главата и ще провери, но явно не бвшв толкова просто.
- Не. - Каза отново Азазел. Това накра Абадон да се усмихне.
- Страх ли те е от някой. - Демона на страха леко проби слепоочията на демона на смъртта, но той не трепна.
- Да. - Каза Азазел и се засмя. Кралят се избрави, но Аграмон проговори преди да е станало нещо.
- Лъже. - Каза демона и кралят изръмжа.
- Отговаряй сериозно Азазел, нямам време за глупости. - Абадон се ядоса, а Азазел му се изсмя.
- Не, не ме е страх от никой. - Отново гласът му придоби твърдост.
- Страх ли те е от някой виш демон. - Попита отново демона на страха. Джесика не разбираше въпроса, защото бе същия като предния.
- Не. - Кралят изглеждаше недовелен, явно не му се хареса, че Азазел не го е страх от него.
- Азазел, страх ли те е от смъртта на Джесика, страх ли те е да я загубиш. - Ето го главният въпрос. Сърцето на падналата заби по-силно. Нея я обля страх. Кралят се надигна и усмивка се появи на лицето му. Ето сега вече щеше да стане зле.