ABSOLUTE MESS

Chapter 56: The dark side...

Гледната точка на Ирен:

"Виж, Ирен... Може да съм най-големия дявол съществувал някога, може и да се провалих като баща, но когато казвам, че искам да те предпазя от Хари, наистина не те лъжа... Но това не е основната причина, поради която съм против връзката ви. Очевидно ти вече си осъзнала това, а и не се учудвам, никога не съм те смятал за глупава. Хари има много тъмна част в своята душа, която крие прекалено добре, но аз я забелязах в момента, в който майка му ни срещна за пръв път. Тогава осъзнах, че той ще бъде синът, който никога не съм имал. Чрез него, можех да осъществя всичко онези неща, за които планувах, но бях твърде стар, за да извърша. Той бе моята по-млада версия. И всичко работеше по план. На него му харесваше да бъде... Не знам дали зъл е правилната дума, но на него му харесваше да бъде обсебен от мрака. Дори и да не ти се вярва ние двамата си приличаме твърде много. Не случайно му подарих клуба. Той бе част от обучението му, началото към нещо много по-голямо. Очакваше се Хари да продължи моята житейска мисия, всички онези неща, които аз нямаше да постигна, спиран от възрастта си. Това момче бе само, измъчено и неразбрано. Той бе моят перфектен експеримент, който се оказа почти успешен, докато не се появи ти... Ти му вдъхна надежда, която той не бе познал до преди това, накара го да те обикне... Което бе най-голямата му грешка. Любовта го направи слаб, немощен... Сега вече му пукаше за някого другиго, освен за себе си. Вече го бе страх да не те загуби. Ти се превърна в неговия живот и това тотално провали плановете ми." За миг спря да говори и ме погледна изпитателно, а аз просто стоях безмълвно, осмисляйки думите му.

"Хари бе напълно наясно с плановете ми от самото начало. Той бе толкова ентусиазиран за задачите, които му предстоят и властта, която щях да му осигуря. Харесваше му да бъде непобедим. Но, онази нощ, в която ти се появи... Нощта, в която за малко не те ударих и той улови ръката ми, долових нещо в погледа му... Нещо, което не бях виждал до сега... Разбрах, че го губя... Разбрах, че не е толкова зъл и безскрупулен за колкото го мислех... Разбрах, че не е като мен. А в твоето лице видях заплаха. Ти ми отнемаше единствения шанс да продължа мисията си..."

Тук вече не се сдържах и го прекъснах.

"Това някаква извратена шега ли е?" Изсмях се иронично през сълзи. "За каква мисия говориш? Искал си да го превърнеш в същото чудовище като теб? Нима това може да се нарече мисия... Та, това е провал! Ти си се опитвал да съсипеш живота му, както съсипа и  моя, когато ни заряза. Това е единственото, в което си добър... Единственото, което умееш."