ABSOLUTE MESS

Chapter 12: I don't have time for your bullshit...

Гледната точка на Ирен:

Потръпнах леко от думите, които напуснаха перфектно оформените устни на Хари. Гневът, който те породиха обаче бе много по-голям. Поставих ръце на гърдите му, отблъсквайки го рязко от себе си, след което непоколебимо вдигнах десния си крак, забивайки го в чатала му.

Сега заплашителните приказки бяха заменени с порой от псувни, преди да се свлече безпомощно на пода, държейки се за засегнатото място.

Подсмихнах се доволна от купчината развалина в средата на стаята, след това го прескочих и с триумфално изражение се насочих към вратата.

"Не можеш да излезеш от тук без моя помощ." Просъска, през резките вдишвания. 

Думите му ме накараха да се закова на място, премисляйки вариантите си. Беше прав... Нямаше как да напусна клуба освен ако той не бе с мен да ме пази.

Въздъхнах победена, обръщайки се с лице към него. Извиках от изненада, когато установих, че Хари е вече на крака само на сантиметър от тялото ми.

"Как се възстанови толкова бързо?" Попитах объркано. Никой не се изправяше за толкова кратък период от време след такъв ритник.

"Да не мислиш, че си първата, която предприема тези действия? А и с времето се научих да игнорирам болката." Присви леко рамене.

Имах чувството, че говори за болката като общо понятие и това бе плашещо... Човек, който не е способен да изпитва болка е човек, който не може да изпита нищо останало. Защото, нека бъдем честни, всичко идва с болката, или бива последвано от нея.

Какво ли му се е случило на Хари, за да бъде такъв?

Но каквото и да е не го оправдава... Не можеш да виниш трудностите в живота си затова, че са те превърнали в чудовище. Ти си избрал да се превърнеш в това и нищо и никой не е виновен, за действията, които сам си предприел.

И моят живот не бе лек, никак даже, но никога не се предадох и не изневерих на истинската си същност. Останах такава каквато съм и не съм си мислела дори за секунда да търся отмъщение или да навредя на хората, които ми причиниха болка.

Исках да го попитам защо се държи така... Защо посочва различни хора с пръст и ги заклеймява като грешници, като същност най-големият от всички грешници е той...