ABSOLUTE MESS

Chapter 30: What? No...

Гледната точка на Ирен:

Напуснахме отвратителната стая, оставяйки зад гърба си всички ужасни неща, които бяхме принудени да преживеем вътре.

През цялото време стисках силно ръката на Хари, отчасти служейки му за опора, но и отчасти за да се уверя, че е все още до мен и че няма шанс да го загубя.

Опитвах с всички сили да се отърся от изгарящата ме болка, но всеки път, в който вдигнех поглед към нараненото му лице, тя се завръщаше с пълна сила и почти ме поваляше на колене. Знаех, че аз бях причината за раните му и все още не можех да си обясня защо избра мен, пред самия себе си. Дали, наистина означавах толкова много за него?

Разтърсих леко глава, отървавайки се от мислите си и се обърнах назад, очите ми се приковаха в телата на Никсън и Тристан. Ръцете им бяха здраво завързани зад гърба, докато останалата част от въжето бе приклещена между ръцете на двамата мъже, които ни помогнаха да се измъкнем. Изглеждаше така все едно са извели домашните си любимци на разходка... Беше жалка гледка, но ми достави огромно удоволствие. Нямах търпение да стана свидетел на болката, която им предстоеше да изпитат.

Боже, Ирен... Чуй се само! Възкликна отвратено вътрешният ми глас.

Звучах като чудовище... Никога преди не съм си помисляла, че страданието на друго човешко същество ще е способно да ми донесе радост и задоволство.

Но беше така... Колкото и неприятно да ми бе да си призная, това бе истината.

Протегнах свободната си ръка, разтривайки слепоочието си в опит да се отърва от обърканите мисли, които се блъскаха в съзнанието ми.

Когато спряхме пред колата на Луи, смръщих объркано вежди, оглеждайки превозното средство. Нямаше начин да събере всички ни...

"Как ще се поберем всички вътре?" Попита Найл, сякаш прочел мислите ми.

"Лиам ще помогне." Отвърна едно от момчетата, посочвайки с поглед нещо зад гърбовете ни. Всички се обърнахме, насочвайки вниманието си към това, което ни показваше. В същия миг момче с кестенява коса излезе от черен джип, досущ като този на Хари. Лицето му ми бе познато и осъзнах, че съм го виждала много пъти в коридорите на университета, но никога в действителност не бяхме провеждали разговор. За разлика от Луи и Найл, с които се виждах непрестанно.