ABSOLUTE MESS

Chapter 35: My feelings for him...

Гледната точка на Ирен:

От час вече стоях затворена в банята на общежитието си. Саманта опитваше всячески да ме накара да изляза, но аз категорично отказвах, поклащайки безмълвно глава. Исках да се крия вътре колкото се може по-дълго, ближейки раните си. Как можах да се оставя Хари да ме заблуди така? Защо си помислих, че към мен ще се отнесе различно? Аз не бях нищо по-специално от останалите момичета, които бе изиграл. Дори напротив... Бях много по-обикновена и невзрачна...

Но за един кратък момент, моментът в който ме държеше в ръцете си снощи, моментът, в който докосваше нежно всяка част от тялото ми... В този момент се почувствах различна... Бях желана. И това замъгли съзнанието ми. Никой преди не ме бе гледал по начина, по който ме гледаше Хари, никой преди не се бе грижил за мен така, както го правеше той.

И дори сега, когато ме бе зарязал като някаква уличница сама в стаята, отново не можех да отрека чувствата, които изпитвах към него. Всички онези признания, които изрекох на глас си оставаха и колкото и да ми се искаше, не можех да се отметна от тях.

"Боже..." Прошепнах, покривайки лицето си с длани. "Каква бъркотия!"

Как щях да изляза от тази ситуация... Нямах нужда от подобни главоблъсканици точно сега... Трябваше да се грижа за образованието си и да накарам майка ми да се гордее с мен, а аз забърках такава каша, че ако жената разбереше, щеше да се хване за главата...

"Ирен!" Извика Саманта, подновявайки ударите по вратата. "Излез! Кажи ми какво се е случило или кълна се, че ще звънна на Хари и ще изкопча истината от него."

Заплахите и не ме интересуваха в момента. Знаех, че ще го направи и наистина ще му звънне, но не ми дремеше. Дори исках да го изпълни. Исках да разбера как ще реагира, когато научи като какъв боклук ме накара да се почувствам.

Гледната точка на Хари:

"Хари, какво си направил на Ирен?" Изстреля мигновено Саманта, карайки ме да замръзна на мястото си. Само по гласа и усетих, че е много, много ядосана. Направо бясна...

Мамка му!

Прокарах нервно ръка през косата си, опитвайки се да измисля какво да и отговоря.

"Не те разбирам..." Направих се на ударен. Какво можеше да сторя? Дори не знаех каква част от историята и е разказала Ирен. Дали знаеше, че сме спали заедно и за това да се бе разгневила, или имаше друга причина... Затова реших да играя на сигурно и да я оставя тя да ми каже причината за внезапното си обаждане.