ABSOLUTE MESS

Chapter 21: In bed...

Гледната точка на Никсън:

Не мога да повярвам, че малката пикла намери смелостта да ме удари. Изглежда доста я бях подценил... Освен невинна и красива се оказа и доста смела, не че това ще ѝ помогне да оцелее за в бъдеще.

Преди няколко минути си мислех, че няма нужда да я наранявам. Единственото, което трябваше да направя е да я използвам срещу Хари, за да взема клуба му. След това щях да я пусна да си върви. След действията, които предприе обаче, Ирен сама си изкопа гроба. Нямаше начин да я оставя да живее след това, което направи. Имам си репутация и никак добре не би ми повлияло това, че едно момиченце ме повали.

Когато я видях как се затичва към стаята на Стайлс, знаех че трябва да се омитам от тук колкото се може по-бързо. Каквото и да си говорим зеленоокият дявол бе доста по-силен от мен, особено когато някой посмееше да посяга на това, което е негово. И тъй като бе заклеймил Ирен като своя, бях напълно убеден, че завари ли ме в стаята с мен бе свършено.

Изправих се светкавично на крака, избърсвайки кръвта от главата си. Цялата стая се въртеше и трудно пазех равновесие, но трябваше да стигна до прозореца. Това, че сега бягах от тук като подплашен заек не означаваше, че няма да се върна и да получа това, което искам. Хари може да нямаше милост към враговете си, но аз също бях свикнал да печеля и да получавам желаното, така че не бях никак лесен противник. И щях да му го докажа, просто сега не бе времето.

Гледната точка на Хари:

Нахлух като побеснял в стаята, оглеждайки обстановката. На килимът до леглото имаше локва кръв, която бавно попиваше в меката материя.

Браво на моето момиче, добре го е подредила. Помислих си, подсмихвайки се. Изглежда гнусното влечуго се оказа по-слаб от колкото го мислех, след като се е оставил на Ирен да го повали.

"Къде е той?" Изревах, обръщайки се към нея. Тя се взираше ужасено в празното пространство, очите и наподобяваха тези на кошутата, когато бяга от доминиращия хищник.

"Кълна се, че беше тук само преди минута..." Прошепна, клатейки невярващо глава.

Изглежда копелето някак си бе успяло да се измъкне, но това не означаваше, че няма да го преследвам... Напротив щях и докато не се уверях, че е мъртъв, нямаше да намеря покой.