Изчервих се,неописуемо засрамена и непомръдваща, благодарих тихо,но чутото от негова страна,а кимането му беше знак,за това,че ме е разбрал. Направи жест да седна и го послушах. Викна красивата сервитьорка и даде поръчката без да откъсва очи от мен,гледайки ме някак....с възхищение.
-За мен дълго кафе със сметана и 2 лъжички захар,а за дамата горещ шоколад.
-Горещият шоколад да има ли нещо друго?- гледаше го тя хипнотизирана от чара му,а аз наблюдавах глупавите ѝ реакции. Той знаеше,че не пия кафе,също че не пуша и пия алкохол...беше внимателен.
-Не, благодаря.-отсече той поглеждайки я с безинтересна усмивка. Боже, устните му...копнеех за тях от мига ,в който го видях за пръв път. Бяха меки,плътни и добре оформени. Прехапах устна,а той ме забеляза и само се подсмихна.
След като дойде поръчката се поотпуснах и вече почти водихме онези разговори,които водихме чрез телефоните си. Когато се засмееше на някоя от глупавите ми шеги или остроумни закачки, пеперудите в стомаха ми сякаш щяха да разкъсат кожата ми и да излязат на свобода,сякаш имаха енергия да прелетят света и да се върнат обратно. Явно от толкова време набират тази сила,защото както е всеизвестно света се върти около слънцето в рамките на една година,а от толкова познавам Хенри.
-Смело искам да подчертая,че имаш най-сладките устни и красива усмивка на света. Съвършена си,а това ,че си толкова умна и забавна е нещо едно на милион,а да не говорим за добрата ти душа. Знаеш,че никога не съм прикривал копнежа си да се слеем. Чаках твърде дълго този момент...да видя и опозная красотата ти от близо. Но ще бъда търпелив.-думите му ме сразиха и подкосиха, изчервих се,но и се почуствах по-добре. Бях решила да се пазя...за него,защото той беше моя избраник, и както беше казала една приятелка : " Ако не правиш секс с Хенри поне веднъж в живота си...ще съжаляваш." Но въпреки това е твърде прибързано,но колкото и да му вярвам ще бъдем търпеливи.
-Хенри... вече се знаем добре и аз не крия,че ме привличаш,дори и сексуално,но не съм сигурна дали искам това. - току-що си изпросих намръщения му поглед,а аз от срам сведох моя. Исках го,но той винаги ми беше казвал,че е мъж и имал нужди,а секса беше основната му. Открито ми говореше за сексуалните му преживявания и това до някъде ме смущаваше. Имаше нощи ,в които се измъчвах и натъжавах от факта,че той не може да е по-малък,или аз по-голяма. Но просто не може да променим нещата.
-Ще се примиря с всичко , което кажеш.- каза вдигайки брадичката ми с върха на пръстите си.- Имаш най-прекрасните очи,които съм виждал някога,впрочем.
-Тази вечер ме обсипа с комплименти,а не биваше . Излъгах нашите,че ще преспя у приятелки за уикенда,за това след като си тръгна ще отида на гости на братовчедка си.
-Звучи забавно и интересно,а компания приемаш ли?- каза с мил глас и очакващ поглед...молещ поглед.
-За съжаление ще трябва да го отложим за друг път.-отвърнах извинително и направих жест на сервитьорката да донесе сметката. Бързо дойде и след дълъг спор с Хенри да плати сметката накрая аз поддадох . Дъжда се беше увеличил и сякаш не капки ,а река се излива от небето. Преди да хукна пред вратата се обърнах към него.
-Е, беше ми изключително приятно да се запозная с теб и да поговорим така открито и прямо. Пази се , Хенри.
-И на мен ми беше изключително интересно да видя такава красота и чар в едно дребно девойче.- каза и се засмя,чаровно,отново. А следващите му действия направо ме изстреляха в открития космос . Целуна ме,а земята спря да се върти, времето да се движи,а всички и всичко бе изчезнало. Неописуемо чувство се случи току-що за мен,а аз бях опиянена от екстаза и вкуса на устните му. Разделихме се и двамата бяхме леко зачервени и с искра в очите.
-До нови срещи,Хенри. И да се пазиш.- креснах и се затичах с пълни сили към колата. Влязох,а след минута и той беше влязъл. Гледах го с почуда.
-Нима си помисли,че ще те пусна да си идеш в такова време и в такъв дъжд? Малка и наивна си.- засмя се леко.-Хайде,тази вечер остани у нас,а утре ще си тръгнеш по светло ,когато дъжда спре. И не приемам "Не" за отказ!
-Не мога,наистина...трябва да тръгвам ,някой друг път,може би.-отсякох и го погледах умолително.
-Боже,пак почна да ми лазиш по нерви така като се заинатиш и дърпаш за нещо...наистина те харесвам,но това просто ме вбесява! Ако исках да те нараня- щях да го направя. Щях да те намеря и да ти причиня неописуема болка ,от която ще крещиш като обезумяла.- повиши тон и стисна юмруци. После въздъхна тежко и се отпусна на седалката съсредоточавайки погледа си върху минаващите коли. Замислих се. Беше прав. Имам му доверие. Не би ми навредил. Обича ме! Дали?
