The Fallen 🌠

Глава 1 🌠

Джесика. Едно красиво момиче с дълга черна коса и морско сини очи, слаба фигура и вече един от най-силните демони. Преди била Ангел, от най-високия ранг, но демона на смъртта, Азазел, отвлякъл родителите ѝ. Искал тя да стане демон или щял да убие родителите ѝ. Джеси избарала да стане демон, за да живее семейството ѝ, за което тя давала всичко. Отишла при техният съвет и им казала, че се влюбила в демона на смъртта и му издала плановете им. Така станала паднал ангел и демона я взел в Ада. Не знаела защо Азазел искал тя да стане демон, защото, ако ги бе убил е щял да сложи край на едно семейство от Серафимите, което било изключително силно. Ангелите и демоните винаги воювали, но ето, че изведнъж те искат ангел при тях. Джесика заживяла в Ада и бързо датата наближавала и щяла да отбележи първите си сто години тук.

Джеси отново тренираше близо до огньовете на Ада. Това правеше през свободното си време, а огъня я успокояваше. Може да се каже,че това беше нейното избавление. Момичето бе вързала дългата и коса на конска опашка и се биеше с един от по нишите демони. Тя бе предпочела да запази човешкия си облик за разлика от повечето тук.
- Ха, пак пропусна! - Извика Абигор. Не бе от най-красивите демони. Целият му гръб бе в шипове, а кожата му бе като люспеста, но Джеси го уважаваше, защото той винаги се съгласяваше да тренират заедно и бяха нещо като приятели, въпреки че тук не можеш да имаш приятели.
- Пропуснах, защото ти лазиш! - Възкликна Джесика.
- Такъв е моят вид. - Ухили се Абигор.
- Знаеш ли, че си ужасен? Хайде отново.
- Ти никога не се отказваш нали, Серафимче. - Демоните нямаха чувства, но на Джеси все още и бяха останали такива. Демона го знаеше и винаги я вбесяваше с това. Носеше и някаква болка, когато я нарекът с името на Ангелите, въпреки че тя вече не бе част от тях. Миналото ѝ бе останало много назад.
Момичето присви очи и връхлетя върху демона. Обсипа го с порой от удари, без да се въздържа или да внимава. Абигор се опита да се защити, но определено не му се получаваше, защото тя бе бясна. - Спри де! Много си чувствителна!
- Не съм, но трябва да ти го върна за пропуснатия удар. - Каза Джесика задъхано и се дръпна от демона, който лежеше по гръб в краката ѝ.
- Махни тези чувства, ще бъде най-добре. Ти си единствената, която отказва да ги спре напълно. - Абигор бе прав. Тя не искаше да се отърве от чувствата си, защото те и напомняха за семейството ѝ, но никой не трябваше да разбира за това, че тя все още чувства. Не бяха силни и много рядко се показваха, но тя пазеше тъгата си. Може би вече само това чувство бе останало, а скоро можеше и то да си отиде. Искаше да запази част от себе си, за да може завинаги да запомни коя е всъщност. Не бе родена демон и не искаше това.
- А ти, по-добре си затваряй устата, за да не я зашия и после да те метна в огньовете! - Изсъка Джесика.
- Млъквам. Ще започнем ли отначало? - Попита я Абигор, а Джес само кимна с глава. Заеха бойните си позиции. Момичето имаше нужда някой да я набие или тя да набие някой. Скоро щеше да се наложи да спре да тренира, за да ходи да помага на другите демони. Тя нямаше свой задачи и бе като общ работник. Където я пратят, там. Бе се замислила и нишият демон се въползва. Спъна я и Джесика падна по гръб. Демона скочи отгоре ѝ, но тя бързо се съвзе и го изрита преди да се е стоварил върху нея. Чу се ръкопялскане някъде зад тях.
- Браво, браво. Добре оттренирано. - Този глас бе познат до болка на Джесика. Сърцето и заби по-силно, когато го разпозна. Това бе демонът, който тя не бе виждала от осемдесе години, това е демонът, който я доведе тук. Азазел. - Не си ме виждала толкова време, няма ли да станеш от земята, за да се видим или предпочиташ да лежим? - Попита демона на смъртта. Абигор се сви и започна да трепери. Страхът се прочете в очите му. На моменти чернокосата не разбираше липсата им на емоции, но в същото време страхът или гневът.
- А-а-аз ще ви оставям...- Започна да заеква демончето и бързо изчезна без да се доближава до вишия демон. Джеси реши да не показва, че я е страх от него. Изправи се, но с гръб към него, изтупа дрехите си и чак тогава благоволи да му отговори.
- Няма защо да се гледаме, Азазел. Имам си работа, която не търпи отлагане, особено заради теб. - Джеси звучеше уверено и смело, което подразни Азазел, но в същото време му се хареса. Никой по-ниш от него не смеше да му говори по този начин. Със свръх скорот демона се озова до нея и я прегърна през корема, като я стисна силно.
- Виж сега, аз те доведох тук и имам права над теб, затова внимавай как ми говориш. Никой не смее да се отнася така с мен, няма да си го позволяваш и ти, а за задачите ти има време. Сега ще тренираш с мен. - Джесика се вбеси от това, което чу и се обърна разко към него, но това, което видя я смая. Повечето виши демони бяха с човешки облик, но Азазел никога не го бе приемал, защото е демон на смъртта, но ето, че пред нея седеше демона в облик на момче около двадесет и три-четири години. Кестенявата му коса не бе много дълга, но му стоеше чудесно, а пъстрите му очи преплетоха поглед с нейния. Тя спусна поглед по тялото му, което бе голо до кръста. Явно демона имаше вкус, защото тялото бе стройно и добре изваяно. Тя неволно прехапа устни, но веднага се окопити и го погледна в очите.
- Нямаш права над мен, никой няма права над мен и не, задачите ми не са по-късно. Малфас ме чака, а той все пак е президент на Ада. - Каза тя гордо, но Азазел се засмя.
- Говорил съм с него, вече не те чака, а и красвице не забравяй, че аз съм демон на смъртта. Всички имат страх от мен. Може да ме нямаше дълго време, но страха си остава. - Усмивка се показа на лицето на вишия демон, а Джес отново го огледа. Беше много красив. - Какво да не би да ти харесва гледката? - Лукавата усмивка на Азазел плъзна по устните му.
- Чие тяло открадна? - Азазел имаше дарба, когато убие някой можеше да вземе тялото му за известно време.
- Всъщност това е моето тяло. - Азазел присви вежди,а Джесика го погледнна смаяно.
- Как така?
- Това е тялото ми,  преди да стана демон на смъртта. - Изненадващо за нея, той излгеждаше откровен.
- И на колко е тялото ти? - Джесика не се сдържа да го попита.
- На двадесет и пет. Да не би да ми правиш предложение? - Отново се върна наглият демон.
- Това може да се случи в някоя от мечтите ти. - Каза Джеси и му се усмихна мазно. Явно и той е загубил живота си прекалено млад. Явно думите и вбесиха Азазел, защото той зае бойната си позиция. Тя последва примера му и двамата бяха готови за схватка.
Вишия демон я изчака тя да го нападне, което стана бързо. Джесика замахна с юмрука си, бързо и ловко. Азазел се изненада, но не го показа, явно за тези осемдесе години той е изпуснал много от нейното развитие. Бързо улови юмрука ѝ я свали на земята. Пролича си, че падналата се ядоса, но все пак той бе виш демон и то на смъртта. Нормално е да е много по-силен от нея. Тя отново скочи на крака и успя да го удари в корема, но всякаш той не го забеляза много. Азазел мина зад нея и я удари по врата. Джесика се обърна ядосана, а той се засмя и тя вътршно се усмихна на смеха му. Продължиха да се разиграват, но Азазел се загледа в очите ѝ. Някакво чувство го жегна, но тъй като отдавна не бе чувствал нищо не успя да го различи и бързо го отпрати. Джес видя, че той се разея и го свали на земята. Главата на демона издрънча шумно на пода, но въпреки това той се окопити и бързо дръпна крака ѝ. Тя падна шумно до него, а той застана над нея.
- Явно не си и губила времето през тези години. - Усмивката му се плъзна по лицето му. Момичето се опита да го удари, но той бързо хвана ръцете ѝ.
- Пусни ме - изръмжа тя.
- Защо не ти ли харесва да съм близо до теб?
- Не. - Заяви гордо падналата.
- Е, ще ти се наложи, защото ще трябва да се правиш на привързана към мен, каквато беше. - Азазел стана от нея и се изправи. Подаде ѝ ръка, но тя не я пое. Изправи се на крака и кръстоса поглед с неговия.
- Защо да го правя?  - Джес го изгледа подозрително.
- За да дойдеш с мен на мисия. -  Азазел и се усмихна погло, а тя се учуди от това, което каза. Тя и мисия. За почти сто години това щеше да е първата и мисия. Тогава Джес я връхлетя спомен.
~ Спомен~
- Азазел, нека да дойда с теб. Не ме оставяй сама. - Проплака Джесика.
- Не може. - Заяви той заядливо.
- Но защо? Нали съм ти гадже? - Опита тя отново, въпреки че не искаше да го ядосва, защото, когато се ядоса става ужасен.
- Ти не разбираш ли, че просто те използвам? Няма да дойдеш с мен на мисия. Ще дойдеш единствено, когато изпитам отново някакви чувства, което няма да стане. - Азазел разби сърцето ѝ. Падналата се надяваше това между тях да е истинско за него, защото искаше да запази чувствата си, но ето, че е било една голяма лъжа. Тя се бе вкопчила в демона, за да може да запази чувствата си и в един момент да го изиграе, да го убие и да се върна при Серафимите. Това щеше да върне доверието им в нея, но демона я изигра пръв. Сърцето не и се разби от това, че той я отхвърли, а от това, че шанса и за връщане при Ангелите пропадна.
- Мразя те! - Изкрещя тя и се опита да го удари, но Азазел я прикова за стената. Очите му станаха изцяло черни и той проговори като демон. От всички демони неговият глас бе най-страшен.
- Повече никога не ми посягай и не си позволявай да ми говориш така, защото няма да бъда толкова добър с теб, а ще ти покажа защо точно аз съм демон на смъртта. - Той я пусна и излезе от стаята. Джесика се вбеси на себе си. Как може да е толкова глупава и да си помиси, че може да го накара да покаже чувтва и да упее да го убие, за да се върне при семейсвото си. Сама загуби двадесет години. 
~Край на спомен~
От този ден нейните чувства бяха намалели и единственото, което тя успя да запази бе тъгатс. Дали Азазел е изпитал някакво чувство? Защо го нямаше осемдесе години? Дали тя има нещо общо с това? В този момент искаше да върне всяко едно умение, което притежаваше преди и да избие всеки демон тук, когато Джес бе при Серафимите тя бе най-добрата от тях. Убиваше всеки демон без проблем. Азазел се отдалечи от нея и тя започна да размишлява за мисията.