Everything Is One Big Mess>>>>H.S.Fanfiction

Двадесета глава

-Естествено.Как се казваш?

-Кара-Мей.-каза тя срамежливо.

-Аз съм Александра,но можеш да ми казваш Али.Между другото,много си красива.-усмихна ѝ се тя.

-Благодаря.

Али се зае с формата на веждите на Мей, а в това време Хари се приближаваше към мен.Усмивката му не слизаше от лицето му.

-Толкова съм горд с теб!Не знаех,че ще се застъпиш така за едно дете.--прошепна във врата ми.Обърнах се към него и разроших къдриците му.

-Не можех да стоя безучастна.Ако беше на мое място и ти шеше да дариш колкото можеш.

Той поклати глава и сля устните ни в едно.Намести дланите си на бузите ми и ме придърпа по-близо.Захапа леко долната ми устна,искайки достъп.Отворих устата си,а езикът му нахлу в мея,изучавайки я.

-Кхм!Не тук,пред детето!-Джема просъска и настъпа Хари.Той подскочи и изсъска.

-Ауч!Това за какво беше,мамка му!?Просто я целунах!-хвана крака си и заподскача.

-Да не би да сте з.....

-Не смей да довършваш това изречение!-казах бързо.-Не,не сме.Най-добри приятели сме.

-Ау,добре.-тя вдигна ръце в защита.-Хлапета.Докато бях колкото вас още бях девствена.-засмя се.-И най-добрите приятели не се целуват.

-Не е само то...-Хари продължи,но аз запуших устата му.Той се намръщи,а после ме ухапа.-Това.

-Харолд!Защо го направи?!Искаш да те убия пред сестра ти ли?Или да те оставя без потомство?!-извиках.

-Как така не е само това?Да не би да....Боже мой!Вие се чукате!-прошепна,за да не ни чуе Мей.

-Пфф,да!-скръстих ръце.

-Ще бъда кума!-изписка,а Мей се обърна.Вече веждите ѝ бяха готови,а тя беше усмихната до ушите.

С перуката се беше заела Ан,майката на Джема и Хари, а щом ме видя веднаха стана и ме прегърна.

-Сара!Това ти ли си?!Толкова си порастнала!

-Ан.Много ми липсваше.-отвърнах на прегръдката и вдишах дълбоко.Ароматът ѝ си беше същия както от преди десет години.Не се беше застарила дори с една година.

-Виждам,че си тук с Хари. Да не сте двойка?!-попита радостно.

-Ще ставам кума!-Джема повтори.

-Какво?!Ще се жените ли?-попита тя,а Мей,аз и Хари се засмяхме.

-Не.Е,все още...-каза Хари замислено.

-Радвам се,че най-накрая си намерил подходящото момиче,синко!-очите ѝ блестяха.

Погледнах го очудено,а той само ме погледна умолително.Кимнах и той проговори.

-И аз,мамо.Тя е перфектна.-прегърна ме и целуна бузата ми.Изчервих се леко,но се усмихнах.Хари забеляза реакцията ми и се засмя.

-Ъмм...може ли да поговорим на саме?-попитах.

-Да,да рабира се.-Ан отговори,а Джема ни избута навън.

-Защо и каза,че сме заедно?!Ами ако иска да ни ожени?

-Шшт,по-тихо!Трябваше да замажа положението все някак.Майка ми много искаше да съм щастлив,но всички момичета,с които съм излизал ме изоставяха или ме използваха.Искаха парите ми,а тя беше нещастна щом научи.Познава те от пеленаче и затова сега се зарадва толкова много.Моля те,придържай се към това,а пък по-нататък ще намерим решение.-хвана ръцете ми.

-Аз....не знаех.Всички тях си ги обичал,нали?-той кимна.Сега се почувствах наистина виновно.Не трябваше да му викам така.-Съжалявам,Хари. Не съм искала да те засегна.Ела тук.-придърпах го към гърдите си,а той зарови главата си там и обхвана гърба ми с ръцете си.-Няма нищо.Аз винаги ще бъда тук,при теб.Обещавам.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Здравейте!Интересни ли ви бяха фактите?Та,днес реших да ви зарадвам,по-специално KrasimiraDallas,и още веднъж ти благодаря,че изказа мнението си.От дълго време си мисля дали и аз да даря косата си,защото е дълга почти до дупето.От една страна искам,защото така ще направя някой щастлив,а от друга-не,защото имам толкова много спомени и изживявания,сякаш е станала част от живота ми.Като майка ми например.Надявам се главата да ви хареса и не забравяйте да гласувате и коментирате.Обичам ви!♥♥♥