Maybe I fall in love ||Yoonmin|| Texting

48 chat

Гледна точка на Юнги:
Събудих се до моя Джимин.Той все още смеше реших да направя закуска за да може моето ангелче да си хапне.Станах бавно и внимачешно за да не сабудя моето коте.Излязох от сраята и отидох в кишнята.Слоших ориз в куснята.Изпътжих малко моесо и няколко яйця както и бекон.Изпекох в тоствра нялкоко шилики и извадих малско.Напълних две чаши с поетокалов сок и наредих вичко на масата.Седнах на дивана и пуснах телевизора.Минаха се около 10 минути и Джимин влезе пеез вратата.Станах и отидох до него.Прегърнах го и поглвдна в очите му.В тях се четеше тъпа.Трябваще веднага да разбера какъв е проблема.Но щях да го направя на закуска.

-Ела да закусваме!-казах с усмивка,хвана ръката му и се опитах да го придърпам към масата,но той стоеше статично.-Хайде коте трябва да хапнеш!-казах заповедно,но чак сега забелязах сълзите в очите му.Застанах пред него и поядигнах брадичката му за да ме погледне.Изтрих сълзичките му със свободната си ръка.Опита да отмести поглде но го не му позволих.-Ще ми кажеш ли какъв е проблема?-попитах вече леко ядосан.

-Не трябва да ям...-каза той едвам едва.Погледнах опулено и не може да разбера думоте ми.Той избяга бързо.Усъзнах се и тръгнах след него.Точно за да видя как вратата се тълва в лицето ми.Започнах да тропам по  нея.

-Джимин какво по дяволите става какво има?-крещях,но това беше защото бях притеснен за моето коте.

-Нищо..-каза простичко той.Виках креящях молих ми се да излезе.Чувах как плаче.Какво беше станало а моя лъчезарен Джимин.Бях без силен облегнах се на вратата и се спуснах бавно на долу.Реших да направя последен опит да накарак Джимин дс излезе.

-Ако ме обичаш поне малко излез!-не се чуваше нищо една две минути.Чух завъртене на кюч.И се мъднах бръзо от вратата като се изправих Джимин излезе и се хърли в прегрътка ми като заплака.Дигнах го и го оставих на дивана.И седнах до него.

-Моля те разкаши ми!-казах омолително аз.

-Добре...-най-сетне се по успокой и започна да разказва.-Две момчета и едно момиче от школата казаха,че не ставам за балетис и че съм гозен и дебел...-той започна да плаче силно,а аз го прегърнах и загалих нежно гърба му и заговорих.

-Любов моя не разбираш ли че си идялен.Ти си красив.Перфектен.С красиво тяло.Вичко по теб е уникално ти си чудесен таньор.Най-добрия в класа..не най-добрия в школата.Но за да си останеш толкова прекрасен трябва да се храниш.Натъжаваш ме когато не се храниш.-каза на един дъх

-Но хьонг аз…- прекъснах го бързо.

-Няма,но обещай на дадито ти,че се храниш.Прекрасен си рабра ли?!-ядосах се аз.

-Добре котето обешава на дади!-той се сгуши в мен.Няколко сълзичи се сепуснах по бузите ми изтрих ги и го целунах нежно,но бръзо.

-А сега да ядем!-поведох го към масата.

-Гладен съм!-извика той.Седнахме и започнахме да се храним.А колкото до онези копеленца само пак да приближат Джимин ще ги смачкам..

------------------------------------------------------
Сори за грешките❤.