Maybe I fall in love ||Yoonmin|| Texting

38 chat

Гледна точка на Юнги:
Седя в апартамента на Джимини и той събираще нещата си бяхме се върнали преди няколко часа.Накарх го да отидел веднага за да си събере нещата.Исках ведна да се нанесе при мен.Така ще сме заедно непрекъснато.Въпреки,че това е изпитание за всяка връска.Готов съм за тази стъпка искам да е мой завинаги.Не мислех че мога да се влюбе,но ето,че успях.Той ми помогна да се науча да обича.Въпреки уж идялния ми живот.Аз никога не съм обичал истински.А сега се появи.Моята първа и единствена любов на Име Парк Джимин.Живота наистина е хубав.

-Хьомг готов съм да тръгваме!-каза малкото ми коте като сложи сладката усмивка на шицето си.

-Добре коте тръгваме!А какво казаха вашоте!-усмивката слезе от лицето му.Той заплака и наведе глава за да не си личи.Заболя ме сърцето.Сълзите в очите му ме обиваха.Какво бях казал за да го нараня така.

-Какво има любов моя?Нещо лошо ли казах.-прегънах го,а той се сгуши в мен.Започнах да галя.

-Прото....аз...мама и тате не ме обичат.Никога не са до мен не ги чуствам като родители,а като познати.Гледат си живота.Да дават ми зъб нблпари,но парите не са любов...Чуствам се не жаелан.Те се прибират само един път в годината!-Джимин каза,вичко това на един.Продължи да ридае.Как да го оспокоя сега?Взех го на ръце като булка.Седнах на дивана и го сложих в мен нямаже да му казваю баналности който знам че не помагат.Той се сгуши във врата ми и продълци да плаче.

-Коте няма да те залъгвам с баналности.Съжелявам много такова прекрасно създание като теб заслужава цялата любов на света.Те може би искат да ти дадът вичко.Как се държат с тед когато сте заедно?-попитах с оздачен поглед.Исках да знам всяка подтобност свързана с него.Тий като го обобжавам.Той наистина не беше говорил за родителите си,но и аз не съм прото нямам това желание.

-Те се държат ужасно с мен тозмозят ме,обиждат ме.Никога не са били родители.Аз се възпитах сам.-ъой млъкна,а аз поставох бърьа целувка на усните му.

-В такъв случа се гордея с теб още повече.Обичам те.Ти си прекрасен и си постигна всичко само.Браво любов моя!-той се просълзи.Да често плачеше това беше защото е много чуствителен.Той ме целуна и каза.

-Хьонг,няма никой освен теб и приятелите ни!-усмихна се леко.

-Същото се отбася и аз мен,но на мен вие сте ми достатъчни!-казах и пробавиш усмивка.

-Ти си вичко за мен!Но све пак искаш да те попитам,важите как позволиха да живея с вас?-той направи озъдачена шизиономия.

-Не ти ли казах вече живея сам!Майка ми отиде да шивее при баща си.-казах с мазна усмивка

-Наистина и ще живеем само двамата?-аз кимнах и слях усните ни.

------------------------------------------------------
Сори за грешките❤.