Гледна точка на Джин:
Седях в кухнята и приготвях обяд за мен и моя Намджун.Осетих големите му ръце на кръта си и постави нежна целука на врата ми.Обърна ме с лице към него.
-Какво има Джун?-той сложи ръка си на лявата ни буза.Доближи се на сантиметар от усните ми.
-Нищо Джин хьонг,просто днес си много красив като винаги!-Сля уните ни.Поиска достъп веднага му го дадох.Той усика езика си около моят.И те се спуснаха в борба за надмощие.Поставих ръце на врата му,той ме повдигна и ме сложи на барплота.Оделихме се за въздух.Намджун наоадна врата ми,кото оставяше смучки.Чу се музика.Да скапания телефот на Намджун звъна.
-Не вдигай татенце!-погледнах го омолително.
-Ее трябва мило!Ей сега идвам.-той излезе от стаята,а аз взех телефона си.Ще пиша на Джимин да му ае оплача.
EatJin: Джимин знае ли кво стана!?
JiBooty: Охх няма от къде да знам.
EatJin: Значи с Намджун се натискаме и телефона му звъна и той вдингна.Много се ядосах.
JiBooty: Аа верно ли??На мен Шуга ми направи нещо подобно.Значи гушкам си го и ръкмо тръгвам да го целувам и телефона му звъна и не остави сам.
EatJin: Тия двамата за кви се взеха айде че той дойде.
JiBooty: Да и моя идиот се върна.
Seen:
-Хайде любов моя ставай и се оправяй.Шуга звъна да излезем с него,Чим,Куки и Те.-погледнах го на кръв.
-Е аз обяда?-Той взе неща и ги прибра в хладилника.
-Ще ядем на вън!-не казах нищо проато станах и отидох в стаята си като извадих дерни съсани дънки и бяла тениска.Обляйох се взех розовото си яке и се върнах при Намджун.Той ме чакаше пред вратата.Обух обувките си и с Джун излязохме от къщата ми.Влязохме в колата му и потеглихнме.Не говорехме по пътя и без това му бях бесен.Скоро стихнеме и слязохме от колата.Той понечи да хване ръката ми,но не му позволих.Продължих ме напред и видях Чонгкук,Джимин,Шуга и Техьон.Куки и Чим също бяха нацупени.Застанах до тях двамата и тези трима идити застанаха срещи нас.
-Имаме изненада за вас!-каза Те и после се умихна.
-Чесно казано ви ядосахме нарочно,за да...-Намджун млъкна и погледна към Юнги.
-За да се изкефите повече,че ще ви водим в..-той млъкна и преброй с пръсти до три.
-В ХАВАЙ-изкрещях тримата.Мигновено аз,Чим и Куки започнахме да скачаме като зайчета и да викаме.Като всеки от нас се нахвърли върху гаджвто си.
-БОЖЕ МОЙ...ВИЕ СТЕ НАЙ-ДОБРИТЕ!-изписка Джимин.
-Дааааа как го измислихме!-усмихна се Куки.
-Даа момчета това наистина е прекрасно,но защо ни ядосахте?-попитах гушвайки Джун по силно.
-Ми мислех ме си ако видосаме и мислите,че сме идиоти и ви каже ще се радвате повече.-обесни Техьонг.
-Идиоти!-казахме в един глас.И след това се сбърахме за групова прегрътка.Не мога да повярвам,че ще ни водят в Хавай.Ще бъда с моя любим и приятелите ми на едно прекрасно място.Какво по хубаво..
------------------------------------------------------
А айде и те на почивка😂.Сори за грешките.❤
YOU ARE READING
Maybe I fall in love ||Yoonmin|| Texting
Short StoryДжимин е обикновено момче на 17 години,което е тормозено от сълчениците си.Родителито му не му объщат внимани и мислят,че парите са любов.Той е балетис и обича да пее.Срамежлив е,но кагато е онлайн е смел,сваляч. Юнги е на 18 години.Капита на баскет...
