My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 14

    Дълго след сладките приказки дядо ми и Нели започнаха със споровете. В тях вече се намесвах и аз разбира се бях на страната на дядо.

 - Къщата не е докосната от векове. Ако Арабела беше жива нямаше да го позволи, а вие двамата сте толкова мързеливи че дори не се интересувате че  къщата ще се срине. - нареждаше тя, а аз се ядосах още повече.

 - Слушай, аз и дядо правим достатъчно много за къщата и ако ми позволиш да ти напомня къщата не е на вашите родители, а е на тези на дядо и ти нямаш никакво право да се месиш тук. Къщата е в изреадно състояние и това че дядо ми пести за основно сменяне на абсолютно всичко в нея и не докосва нищо за сега не значи че не го е грижа. Ти кога последно отвори очите си за бараката в която живееш? Какво като сменяш по една пътека всеки месец? Не съм виждал двора ти скоро, а да вярно когато дойдохме той беше пълен с трева и боклуци.  - наредих й всичко и се изправих.

 - Тогава бяхме в ремонт и сега двора е къде къде по - добре отколкото когато дойдохте. - погледна ме злобно.

 - Да, винаги е по - добре, а когато дойдем винаги си в ремонт. Има кой да лъжеш. Проблема е че откакто баба умря постоянно трябва да намираш поводи да се скараш с дядо, да го упрекваш и да се заяждаш. - дядо ми ме хвана за ръката и ме дръпна.

 - Тихо, Луи. - погледна ме жално.

 - Аз ще трябва да вървя. Отново трябва да се разделим със порове и караници. - тя се изправи и тръгна към входната врата. 

 - Чао. - казах без дори да си направя труда да я изпратя, а когато дядо ми тръгна го спрях и го накарах да седне отново. 

   След като чух запалването на колата й и потеглянето отидох в кухнята и разпределих продъктите по местата им. Дядо все още стоеше на мекия диван и се взираше в телевизора. След около половин час отидох при него и го погледнах.

 - Аз ще тръгвам дядо, знаеш докато отида, докато оправя багажа и времето ще излети, а смятам да изляза за малко довечера. - той ме погледна и подаде ключовете от къщата в ръката ми.

 - Гледай да не я запалиш. - засмя се и се изправи. - Хайде да те изпратя и идвай по - често на гости. - усмихна се и двамата тръгнахме към вратата.

   Обух се и го прегърнах. Излязох, взех куфарите си и му помахах. Той се засмя и ми помаха също. Излязох и тръгнах към къщата на баща ми бавно. Нямаше накъде толкова да бързам, а и още се чудех дали си струваше заради един часовник да си причиня да го видя отново...

   Когато вече пристигнах отключих и влязох. За моя огромна изненада миришеше приятно и беше изключително чисто. Спомних си че вчера дядо ми каза че пращал чистачка всяка седмица. Насочих се към спалнята, за да може да започна да се нанасям малко по малко. Влязох и оставих куфарите си. Разкопчах ги и започнах да подреждам всичко което си бях взел....

   След като приключих седнах на леглото и погледнах към часовника. Беше девет часа. Доста мислех дали трябваше да отида. Часовника не беше скъп, а и не ми се говореше с него, но някак исках да чуя какво ще ми каже. Въпреки всичко исках да го видя отново дори и да се отвръщавах от него, но този път нямаше да му позволя да ме стъпка. Щях да му кажа всичко което имам без дори да се замисля. Изправих се и се преоблякох. Оправих косата си, змих зъбите си, напръсках се с парфюм и тръгнах. Вървях бавно и сякаш все още чудейки се дали да не се върна обратно вкъщи. Разбрах че няма връщане назад когато го видях на една пейка, свел глава и потропвайки с крак. Въздъхнах и се приближих до него.

 - Хей. - казах като вече бях достатъчно близо. Той ме погледна и се изправи.

Надявам се главата да ви е харесала, извинявам се за грешките ии очаквам мнението в коментарите. ^-^