My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 8

   Чух гласа на майка си. Побързах да изляза и да отида при тях. Не можех да издържам повече в тишина и за първи път тя наистина много ми липсваше. Когато я видях се затичах по стълбите и я прегърнах силно.

 - Липсваше ми. - прошепнах в ухото й и се усмихнах.

 - Нося ти подарък не е нужно да ми се подмазваш, Луи. - засмя се което ме накара да я погледна.

 - Аз все пак трябваше да се подсигуря. - засмях се и продължавах да я гледам. Сякаш не я бях виждал от години.

   Погледнах към бащата на Хари, който се опитваше до някаква степен да се направи че се е зарадвал за това че ме е видял.

 - Здравей. - казах набързо и тогава погледнах към Хари. Побиха ме тръпки. Мрачният му поглед уби всякакво желание и измислена хармония която си бях създал.

 - Здравей и на теб. - Дес ми отговори троснато и взе куфарите като се заискачва по стълбите. Гледах го доста дълго време. Качваше се бавно и лежерно, оглеждаше внимателно всяко стъпало сякаш света нямаше да оцелее ако падне и умре. Колко хора си бяха отишли, щяха да превъзмогнат и неговата загуба. Въздъхнах и се обърнах към майка ми отново. 

 - И така. Как си прекарахте? - усмихнах се, тя на мен също.

 - Добре, виждам че си добре. Цяла седмица се притеснявах за теб, а ти дори не се сети да си включиш телефона. Бях ти бясна, но поне бях спокойна че Хари е тук и ти помага. - засмя се и го погледна. Онова изчадие което превърна седмицата ми в ад също се усмихна като ме гледаше най - нагло. 

 - Да, така е. - отговорих набързо.

 - Аз съм гладен, а вие? - Хари ни погледна и се усмихна. Актьор, доста добър при това.

 - Аз не бих отказала малко. - отвърна майка ми и се запъти към кухнята. 

 - Аз ще откажа. Качвам се горе, после ще се видим. - въпреки глада който изпитвах, отказах да ям. Щях да се обадя на Найл и щяхме да излезнем, за да хапнем. Поне той нямаше да ми откаже. Може би щях да го помоля за работа в бензиностанцията на баща му. Само се молех да не ми откаже.

   Щом вече бях горе взех телефона си и го включих. Зареди сравнително бързо. Набрах номера и изчаках да вдигне.

 - Ало? - чух сънения му глас и се засмях. 

 - Извинявай че те събудих.. Искаш ли да вечеряме навън? - попитах.

 - Не ме кани на среща, не съм се къпал все още. А, и не ми се пие. - засмя се.

 - Приеми го като бизнес събиране. Няма да пием. Ще те чакам пред Нандос в осем. Не закъснявай. - затворих телефона и се засмях. 

   Обичах Найл, единствения приятел, който никога не ме изостави. Бях му по - задължен отколкото на всички хора, които познавам взети заедно. Погледнах към стенния часовник който показваше осем без двадесет. Трябваше да побързам. Извадих дрехи от гардероба си и ги облякох. Бях попаднал на любимата си бяла тениска, когато погледнах надолу петно кръв ясно личеше върху нея, докарвайки ми неприятните спомени от седмицата. Смених я с друга и излязох от стаята си когато чух разгорещен разговор между Дес и Хари идваща от стаята на къдрокосия.

 - Не мога да го правя повече татко, той е прекалено оплашен. Ще го убия прекалено бързо. - каза Хари умолително.

 - Той нарани сестра ти, искам сега ти да нараняваш него, искам да го подтикнеш към самоубийството, искам да срийна него и майка му както и баща му. Всички с фамилията Томлинсън нека са нещастни. - говореше уж тихо и тайно, но чух всичко. За какво изобщо говори той?

 - Аз... Разбрахме се за сумата нали? Както и за срока от време който имам? - каза.

 - Ще ти дам много повече, но не виждам да си свършил работата си добре, Хари. - повиши леко тона си. Чух разкопчаване на цип. - И ще те накажа за това. - сърцето ми започна да бие бързо, дишането ми се учести, чувствах се длъжен да кажа на майка си. 

   Отдръпнах се от вратата на стаята му, но се спънах в килима което ме накара да падна.

 - Мамка му. - измърморих и се изправих като бързо изтичах надолу по стълбите, бързайки да намеря майка си. Чувах стъпките зад себе си което ме навеждаше на мисълта че трябва да побързам, защото иначе щеше да стане нещо много, много лошо...

Надявам се да не съм ви разочаровала много ии учаквам мнението ви в коментарите с нетърпение. Извинявам се за всички правописни грешки и така. А да, извинете за това дъъълго забавяне.