Глава 14

837 86 3
                                    

   След като избрах желаното ядене и го платих изязох извън магазина и се огледах. Луи не беше наоколо. Явно беше решил че ще е по - добре да се крие от мен. Избора беше негов. Молех се поне да дойде на срещата която му оговорих. Това беше единственото нещо което исках...

   След около половин час се прибрах вкъщи и побързах да отида в стаята си. Не ми беше нужно да слушам опяванията на баща ми или Джоана за това че телефона ми служил освен за социалните мрежи и за разговори когато някой иска да знае къде си. Качих се по стълбите и влязох в стаята на Луи като след това заключих. Огледах наоколо, а когато видях отворените шкафове и чекмеджета сърцето ми се срийна. Всичко беше празно, личеше си колко бързо беше искал да си тръгне. Разхвърлените чаршафи ми навяваха мисълта че явно е търсил нещо, но дали го беше намерил щеше да остане загадка за мен. Спомените изплуваха в главата ми което ме натъжи още повече. Спомних си за всички изтезания, за онова в банята което му направих, спомних си и за предния ден. Когато реши че ще се отбранява с шампоана си. Сега някак ми стана смешно, но тогава искрено желаех да го убия. Въздъхнах и се подпрях на мивката когато нещо черно привлече вниманието ми. От едната страна на мивката имаше часовник, явно нго беше търсил или просто го беше забравил? Взех го и го мушнах в джобата си. Ако не заради разговора ни щеше да дойде поне за часовника си. Реших че ще му пиша, за да знае че е при мен и ще му го дам ако дойде. Извадих телефона си и затърсих номера му. Намерих го и отворих съобщенията.

"Часовникът ти е останал вкъщи. Понеможеш да дойдеш да си го вземеш довечера. При мен е." - изпратих му го и прибрах телефона си отново. Върнах се в стаята и седнах на леглото като съвсем неучаквано сълзите започнаха да се стичат от очите ми. Някак толкова много го исках, но не можеше. Той ми беше брат, а и му причиних толкова много, той ме мразеше. Какво щях да му кажа ако дойде? Съжалявам за всичко? Толкова изтъркано и някак неискрено. Нямаше да ми повярва ако му кажех само това. Щеше да си помисли че просто исках да го върна, за да продължа с игричките си. 

   На вратата се почука, а аз изтрих сълзите си и се изправих. Отворих вратата и погледнах Джоана в очите. 

 - Хари, ти си тук. Какво правиш в стаята на Лу? - попита ме и се усмихна. - Защо не си в твоята? - попита отново.

 - Аз просто... Аз.. Нищо. - избутах я и побързах да се шмугна в моята стая като отново заключих и се проснах на леглото. Изглеждах толкова глупаво. Защо трябваше изобщо това да се случва отново..?

My Step Brother (BOOK ONE)Where stories live. Discover now