My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 14

   Не съм се усетил кога сънят ме е подвел в страната на чудесата, но се събудих сравнително късно. Първото което изплува в мислите ми беше срещата ни с Луи. Дали не закъснявах? Ами ако ме чакаше сега? Взех телефона си и погледнах часа. Беше девет и двадесет. Трябваше възможно най - бързо да тръгвам, защото иначе щях да закъснея. Изправих се, напръсках се с парфюм и тръгнах. По път изкарах една дъвка от джоба си, за да не го убия с дъха си. Вървях бързо, дори тичах намоменти, но парка беше твърде далеч, а аз бях твърде закъснял..

   Когато пристигнах погледнах часа. Беше десет часа без две минути, а него го нямаше. Надявах седа дойде, надявах се толкова силно....

Луи

   Когато се прибрах при дядо сестрата на баба ми вече беше дошла. Оставих покупките в кухнята след като я поздравих и се подпрях на барплота. Защо винаги трябваше късмета ми да е такава кучка. Тъкмо реших че се бях измъкнал от онзи нещастник, а той ме намери в магазина. Сериозно? Толкова много супермаркети, денонощни магазини и какво ли ще не, но той беше решил че точно днес трябваше да отиде там. Дали не ме следеше? Не можеше да е навсякъде където съм и аз. Дали Зейн не му беше казал че ме е видял, или пък Лиам? Бях толкова изнервен, дори бесен. Нямаше да се помръдна от тук камо ли да отида в парка, за да говоря с него. Нека чака, нека види къде е сгрешил и добре го осъзнае. Отидох в хола и седнах на фотьойла точно до Нели, това беше името на сестрата на баба. Просто име за доста прост човек. Ако трябва да бъда честен дори не обръщах внимание какво си говорят освен ако не чуя името си някъде из изреченията им. По някое време телефона ми извибрира. Взех го и погледнах какво беше причинило това. Съобщение от Хари. Тръпки ме побиха и дори не исках да знам с какво щеше да ме заплаши този път. Отворих го леко несигурно и зачетох... Часовникът ми? Как така го беше намерил като беше в моята стая? Какво беше правил там? Да не би да беше отишъл точно заради това. Да прегледа, за да види дали има нещо забравено. Мазен, подъл кретен. Ще отида, взимам часовника и си тръгвам. Не исках да слушам обясненията му. Заради шибаната му сестра и тъпите лъжи на баща му аз страдах. Вече не исках обяснение, не ми го и дължеше. Да ми беше казал защо го прави когато го питах тогава. Сега не ми трябваха неговите измислици. Нямаше дори да го чуя ако започнеше да ми говори по темата. Действията и думите му никога нямаше да забравя и едно "извинявай" нямаше да промени решението ми...