Just you and me

50 глава

- Крис! - чу се женски писък и секунда след това някакво момиче му се метна на врата, както аз направих, когато се видяхме на летището.

- Бел... ще ме удошиш. - засмя се леко той. Момичето стъпи на земята и го целуна. Някак ми е странно да гледам Крис... с гадже. Но пък се радвам за него. - Ок това са Рейчъл и Джесика, момичета това е Изабел. - представи ни. Иза първо се здрависа с Рейч, а после се обърна към мен.

- Значи ти си Джесика? - усмихна се леко злобно.

- Мм... да.

- Радвам се най- накрая да се запознаем. Крис често ми говори за теб.

- Оу... ами ние сме най- добри приятели.

- Радвам се. - продължаваше да ме гледа по същи начин. - Е, ще тръгваме ли? - обърна се към Крис.

- Хайде. - върнахме се в колата, но този път седнах отзад до Рейчъл. С нея си писахме, защото щеше да е... ами глупаво да говорим за Изи пред Изи.

Р (Рейчъл): За какво беше този злобен поглед, който ти хвърли?

Дж (Джесика): Не знам. Щом Крис и говори за мен явно ревнува.

Р: Не я харесвам. Опитва се да се заяжда с най- добрата ми приятелка.

Дж: Стига... ние не я познаваме. А и щом е с Крис не би трябвало да е лоша. Той няма да тръгне с някоя идиотка.

Р: Дано си права.

Вечерта

Най- накрая Коледа вечер. Чаках този момент с нетърпение. Днес бяхме с останалите до към 16 след обед и всички си се прибраха по къщите. Говорихме си с Изи и Хейли и те наистина не са лоши. Видяхме се с Итън и Лизи, най- накрая. Сега се приготвям за вечерята. Всички ще се съберем в къщата на Майк, защото е с огромна трапезария. Под всички разбирайте наще, техните, близнаците, ние двамата с Майк, Ник и Ели, Рейч и Джейк, Лизи и Итън и Хейли и Изи. И кучето на брат ми естествено. Без него на къде?!

Бях си облякла красива червена рокля стигаща до земята и я съчетах с червени токчета. Косата ми беше на кок. До преди малко се гримирах и сега си слагам диамантените обеци, които Майк ми подари днес по- рано, като коледен подарък. Бяха много красиви и вървяха с пръстен, който също носех в момента. Някой почука на вратата.

- Влез! - провикнах се. Майк влезна облечен в черен смокинг. Косата му беше направена перфектно и той самия беше перфектен. Усмихнах се.

- Боже! Красива си!

- Казваш ми го постоянно.

- Знам. Но е истина. - сложи ръцете си на талията ми.

- И ти изглеждаш страхотно.

- Не мога да се сравнявам със съваршенство, като теб. - целуна ме продължително. Усетех пеперудите в стомаха ми. Как може да се влюбвам в него постоянно, отново и отново? От всеки негов допир, от всяка негова целувка се чувствам в Рая.

Увих ръце около кръста му, притискайки се още повече към него без да прекъсвам тази вълшебна целувка. Странно е как във всеки един момент осъзнавам колко много го обичам, и че той наистина ми е всичко.

- Ти си моето всичко. - каза.

- Помислих си точно това и ти го каза.

- Това е, защото сме свързани.

- Обичам те!

- И аз те обичам!

- Никога няма да ми омръзне да чувам тези думи.

- Никога няма да ми омръзне да ги изричам. - целуна ме за кратко. - А сега нека слезнем и се забавляваме, като за последно с най- близките ни хора.

- Хайде. - слезнахме долу, където всички се бяха събрали. Седнахме около масата и започнахме да се храним, да си говорим и да се смеем. Беше много забавно. Обичам тези празници. Особено последните няколко години, защото ги прекарвам с наистина уникални хора. Може би най- страхотните в целия свят или поне най- страхотните за мен. Просто не си представям живота си по- друг начин. Не може да бъде по невероятен от сега. Пожелавам си да си останем същите и за напред.

А/Б
Последната глава! Не е нещо уникално и предполагам не очаквахте такъв обикновен край, но все пак епилога(ще го кача утре) ще бъде официалния завършек. Надявам се книгата да ви е харесала и въпреки, че е продължение(а нали казват, че продълженията не се получават хубаво) да ви е била интересна. Коментирайте! Благодаря!♥♥♥