My Step Brother (BOOK ONE)

Глава 1

Трейлър

"When you look for the right person, you always end up with the wrong one. But when you just sit by the corner and wait, he comes along and shares the corner with you." —Unknown Author

   Ръцете ми шареха в джобите на официалния панталон с който бях облечен. Задълбочено проучвах чрез докосване какво съм сложил в тях по - рано този ден. За жалост напипвах само телефона, слушалките си и нещо лепкаво, което се надявах да е някакъв бонбон без опаковка, защото ако беше дъвка с мен беше свършено. Костюма с който майка ми ме накара да се пременя беше под наем което, значеше че ако нещо му се случи после трябваше да плащаме двойно. Хубавото в това е че ще остане за мен, лошото е че майка ми ще ме убие по най - мъчителния начин, който дори и в най - смелите ми мечти не съществува.

   Бъженикането на някакъв вид насекомо около мен само ме изнервяше допълнително, но стоях като послушното момче на мама, сдържайки се да не се размахам, за да разкарам малката гадинка от личното ми пространство. Тези които бяха седнали на първия ред със сигурност забелязваха нервния ми поглед и тиковете които получавах също причинени от нерви. Силно се стараех да не се забелязват, но Бог ме е направил такъв. Всяко мое настроение се изписваше ,като картина на - най прочутия художник, на лицето ми.

   Обстановката беше сватбена. Какви ги говоря? На сватба каква може да е? Погребална? Както и да е. Пред мен бяха наредени бели столове, хората бяха насядали и гледаха към свещенника, който мърмореше нещо вече пета минута. Пълно мъчение. Олтара беше послан с червен килим, а отстрани имаше по някоя ваза с бели лалета. Ухаеше невероятно. Уханието което идваше от морето допълваше представата ми за перфектна обстановка.

   Нямаше много хора. Само най - близките. Е, от страната на майка ми бяха около десет или двадесет човека и то не толкова близки, колкото запълващи бройка. От страна на господин Стайлс бяха около стотина. Той беше голяма клечка в политиката затова не беше пропуснал да покани всички от партията си. Само те бяха петдесет човека, дори някои от тях не бяха дошли. Не исках да знам ако бяха се домъкнали всички какво щеше да стане. 

   Погледнах към майка ми. Усмихваше се като глупачка. Беше сгрешила с първия брак, какво учакваше от втория? Истинско щастие? Замък пълен с прислужници? Въздъхнах. До мен стоеше сина на господин Стайлс - Хари. Заради него не виждах почти нищо. Беше доста по едър и висок от мен. Закриваше всичко. Най - много ме дразнеше когато се опитваше да флиртува с една от шаферките. Тогава буквално ми идеше да го пратя при тях, за да мога поне да следя церемонията като хората. Бяха дали пръстените на него. Защо? По - високите да си стоят по - назад. Не претендирах че исках да давам на непознат за мен човек онези малки парчета злато, но исках да гледам. Не съм бил роден когато майка ми и баща ми са се женили, а това е първата сватба на която присъствам откакто съм на белия свят. 

 - Може ли да спреш да мърдаш поне за секунда? - прошепнах, опитвайки се да не привлека вниманието си към себе си, но не се получи. От първия ред ме погледнаха, от втория също. Майка ми направи онзи поглед, който ми казваше "Млъкни." Само този, за който се отнасяше не ми обърна внимание. Сръчках къдрокосия червей в гърба, а той подскочи леко и се обърна към мен. 

 - Какво искаш? - каза грубо, поглеждайки ме, все едно аз съм виновен за първата, втората и дори третата несъществуваща световна война. 

 - Престани да мърдаш наляво-надясно искам да гледам. - сопнах му се. 

 - Млъкни, идиот. - бутна ме леко и отново се обърна с гръб към мен.

   Исках да го ударя. Изпитвах огромно желание. Ръцете ме сърбяха да му забия един ляв в многознаещата физиономия. Изръмжах тихо, а от негова страна чух леко кискане. Погледнах надоли и изкарах ръцете от джобовете си. Заиграх се с пръстите на ръцете си когато чух нещо което ме поразведри.

 - Можете да целунете булката. - алелуя! Това учаквах откакто всичко това недоразумение беше започнало. 

   Стайлс се доближи до майка ми и я целуна страстно. Добре. Можех да спя спокойно и без да бях видял това.