Just you and me

25 глава

- Знам миличък. Но повярвай ми. Всичко ще бъде наред. - отново ми каза тя, а аз излезнах от стаята. Отпред бяха Рейч, Джейк и близнаците.

- Как си? - попита Рейчъл.

- Не знам. Не знам какво чувствам в момента. Не знам какво да правя. Просто не знам. Страх ме е. Когато я видях все едно хиляди ножове се забиха в сърцето ми.

Гледна точка на Джейсън

- Как така Джесика? - не може да е истина.

- Познавате ли я? Ето ви снимка.

- Да. Познавам я. Тя е... приятелка. Не е възможно. Как е тя? Къде е сега? Мога ли да я видя?

- В момента е в кома. Стаята и е на същия етаж. Не знам дали можете да се движите сега. А и всичките и близки приятели и роднини са тук. Не знам дали ще ви позволят да влезнете.

- И гаджето и ли е тук?

- Господин Райд? Да. По- рано говорих с него. Не ви препоръчвам да ходите.

- Защо?

- Вижте, господин Райд е доста напрегнат покрай случилото се. В момента вие имате огромна вина за инцидента. Не искаме да стават и други инциденти, за това по- добре стойте далеч от него и близките и. Нека не ви виждат.

- Те знаят ли, че аз съм я блъснал?

- Все още не. Но и това няма да се забави.

- Не! Не им казвайте. Ще стане много зле, ако разберът.

- Господине това не го решавам нито аз, нито вие.

- Не. Парите на баща ми ще го решат.

- Поткупвате ли ме? Май не знаете с кого точно си имате работа. Родителите на Джесика и тези на Майкъл са едни от най- добрите адвокати в страната. Работят за най- влиятелната кантора в Щатите и нямате шанс срещу тях дори баща ви да е президента. По- добре си стойте кротко и не усложнявайте ситуацията. По- добре е и за вас.

Гледна точка на Рейчъл

Всички слезнаха до кафенето за да си вземат нещо за пиене, а аз останах в стаята при Джес. Лизи и Итън идват насам и скоро ще се видим и с тях. Седнах на стола до леглото на Джес. На шкафа видях гривната и. Онази, на която пише "Best"  , чиято друга половинка е моята гривна, на която пише "Friends". Все още помня кога ги направихме. Усмихнах се леко, кагато си спомних.

- Джес... май само аз нямах възможността да ти кажа какво мисля. Сега гледам тази гривна и си спомням всяко едно преживяно нещо заедно. За 15 години преминахме през толкова неща. Не съм си и представяла, че ще стигнем до тук. Нито, че ще ми се наложи да ти говоря, докато се бориш за живота си. Но аз вярвам, че всичко ще се оправи. - направих пауза и след това продължих. - Помниш ли, когато бяхме малки и всеки ден след училище ходихме у вас и майка ти ни правеше от онзи лимонов пай? Или когато баща ми гонеше всяко момче, което се навърта около нас за да ни предпази? Всички пижамени партита, които си правехме всяка петък вечер? Първата ни среща с момче? Оказа се, че е поканил и двете ни. Какъв идиот. - засмях се леко. - Постепенно пораствахме. Бяхме заедно. Неразделни. Споделяхме всеки момент от живота си. И ето ни сега. Вече сме жени. Водим собствен живот. Можем да се справяме сами. Порастнахме заедно. Моля те нека продължим да живеем живота си заедно. Ти си ми повече от най- добра приятелка. Ти си моя сестра и те обичам като такава. Може да сме се карали, но сме го преживявали всеки път. Винаги се сдобрявахме.

Някой почука на вратата. Казах едно "влез" и тя се отвори. Влезна едно момче. Имаше гипс на единия крак и ухлузвания по лицето. Не го познавах.

- Кой си ти? - попитах.

- Джейсън.

А/Б
Ето я новата глава. Какво мислите? Коментирайте. Благодаря♥♥♥