Just you and me

13 глава

- Добро утро! Виждам, че сте почти всички. Нека да започваме. - професора влезна.

Почивката

Преди да се срещна с останалите в кафенето отидох до тоалетната да си оправя спиралата, че малко се размаза.

- Здрасти! - Ема ме стресна и почти не си бръкнах в окото.

- Боже Ема! Изкара ми акъла.

- Извинявай. Отивам до тоалетната.

- Добре. - усмихнах се. Когато влезна в кабинката бързо прибрах нещата си и излезнах. Ще си ходя без спирала, но нищо. Тръгнах към кафетерията. Изведнъж някой ме дръпна в едно по малко коридорче, по което никой не минаваше.

- Липсвах ли ти? - Джейсън ме беше притиснал между него и стената.

- Изобщо. - въздъхнах.

- Жалко. Защото ти на мен ми липсваше много.

- Не си ли с Дженифър?

- Ревнуваш ли вече?

- Да ревнувам? Вярно, че сме в театрално училище, но в какви филми се вкарваш?!

- Както и да е. Не съм с Дженифър.

- Защо тогава я целуваше?

- За забавление. Предпочитам да целувам теб обаче.

- Обаче не става. - избутах го. Върнах се на оживения коридор, но той държеше ръката ми и ходеше по мен. - Пусни ме.

- Не искам.

- Не те питам. - продължих да вървя и да се дърпам, но той ме държеше здраво. Супер! И бясната Дженифър се появи.

- Ти кучка такава! Нали ти казах да стоиш далеч от Джейсън?!

- Ами вземи си го. Не ми е при трябвал. - отскубнах ръката си и видях ехидната усмивка на лицето му.

- За това ли все се мъкнеш след него?!

- Аз се мъкна? - изгледах я невярващо. - Той идва при мен във всеки удобен момент. Толкова ли си тъпа или всеки път трябва да ти го повтарям?!

- Как ли пък не. Той е мое гадже. - тя го прегърна.

- Е, да не преувеличаваме. Чак гадже. - Джейс е избута.

- Но ти... се държиш все едно сме заедно. Легнах си с теб няколко пъти.

- Е и? Спал съм с много момичета. И не са ми били гаджета. Както и ти. Съжалявам, но изобщо не те харесвам. Аз... - замисли се и хвана бързо ръката ми. - ...съм с нея.

- Не, не си. Не ме забърквай. Оправяй се с тази без мен. Аз отивам при Майк. Моето гадже. Чао, чао! - най- накрая успях да продължа.

Взех си шейк и седнах на масата при Майк, Ашли и Джак.

- Кой те забави този път? - попита Майк леко ядосано.

- Ема, Джейсън и Дженифър.

- Този унивеститет е пълен с откачалки. - въздъхна Ашли.

- Знаем. - отвърнахме.

- Какво, ако си бяхме останали в Калифорния?

- Майк! Не ти харесва да си тук с мен?

- Джес знаеш какво имам в предвид. Просто тук... отношенията ни стават обтегнати. Спестих си скандала заради Джейсън, но както виждам той няма да се откаже, докато не ни скара. Съседите ни са за четвърти километър. Спряхме да излизаме. В ЛА поне ми обръщаше внимание.

- Но ние живеем заедно.

- Е и? Преди също почти живеехме заедно. Обаче излизахме на дискотеки, барове, вечери в ресторанти, разходки по плажа и в парка.

- Тук сме едва от седмица. Ще имаме време и за тези неща. Ние сме си същите.

- Заедно сме от три години и никога не сме били така както през изминалата седмица. Някак сме по... отдалечени.

- Това са пълни глупости! Какво ти става?

- Не знам. Дразня се на Джейсън. И на тъпата Дженифър. Той се опитва да ни раздели, тя също.

- Ако ние не позволим това да се случи няма да успеят. А сега излизам. Намерихме си свестни приятели, а сега се караме пред тях. Нека поне да не останем и без тях, че тук нормалните са в излишък. - взех шейка си и станах от масата.

- Джес! Стой де. - Майк ми хвана ръката.

- Остави ме. - избутах го и излезнах от кафенето. Насочих се към задния двор.

Защо след толкова години хармония нещата трябва да се скапят?! Не може ли всичко да си е наред? А и тъкмо дойдохме тук. Възлагах големи надежди на това, че с Майк ще живеем сами, че ще сме си двамата и всичко ще е наред, но не. Трябваше да се появят двама луди и още двама, които не могат да се разберат гаджета ли са не са ли, но за да е по- зле аз и Майк сме намесени и в момента наще отношения трябва да са така. Но Майк... всичко си беше наред по между ни. Какво има в предвид с това, че сме отдалечени? Не мисля, че проблемите вече оказват влияние и над връзката ни. Сигурно просто е нервен. До довечера всичко ще си е ок. Обаче ми е гадно, ако наистина мисли, че нещо би могло да ни раздели. Все пак на нашата възраст малко хора имат такава връзка и то дълга. Ни мисля, че някой би могъл да ни раздели. Вече не.

А/Б
Хей ето я новата глава. Извинете, че напоследък не качвам често, просто имам малки проблеми вкъщи. Също така не си мислете, че след като свърших първата книга сега ще зарежа втората. Уверявам ви, че имам идеи и планове за тази книга, така че докато ви харесва и я четете ще я пиша. Обичам ви и ви благодаря, че следихте "Just friends" и сега и Just you and me. Страхотни сте!♥♥♥