Chapter 18

4.3K 471 49
                                    

В момента,в който се озовах в кабинета на директора и вратата зад двама ни с Виктор се затвори екшънът започна.То не бяха крясъци,не бяха заплахи...

-Ти си най-голямата идиотка на света!-разкрещя се Уайтс.-Добре,видяла си тъпия пистолет и си разбрала кой е,защо не го доведе по някакъв начин до стаята ми?Всичко щеше да мине мирно и кротко и нямаше цялото училище да разбере!

-Постъпила си абсолютно непрофесионално.-додаде директорът,който също работеше за ЦРУ.

Чувствах се като 5-годишна,която е изяла буркана със сладки и сега и четът конско,как не бива да се прекалява със захарта.Облизах устни и ги изгледах високомерно и незаинтересовано.

-Защо не си го начукате?Аз съм разкрита,а не вие.-врътнах се към вратата,за да изляза.

-Спри веднага!-Виктор ме улови за ръката и ме закова на място.

-Трябва да измислим нещо,с което ще замажем очите на всички.-каза директорът-Но,с това положение на родителите ти,пффф,..не знам какво да кажем.Видяли са те да опираш пистолет в главата му,Маделин.После си го нокаутирала със зловещо изражение на лицето си.Кажи ми,как да обясня действията ти,така че всички да останат спокойни и да не откачат.

Нали той беше директорът?Аз откъде да знам?Действах импулсивно,той пръв насочи тъпия пистолет към мен!Отскубнах ръката си от тази на Виктор и вкарах ръцете си в косата,въздишайки тежко.

-Дай ми да се свържа с Уил Кар.-обърнах се към директора,нямаше как да няма телефона на шефа на тайните служби.-Хайде,набери го.

-А,дали,той ще иска да говори с теб?

-Разбира се.Аз съм Мади Стайлс.Тяхната любимка.-размърдах пръсти.

-Нямаш равна по навличане на неприятности.-въздъхна,но ми подаде телефона си.

След няколко позвъмявания чух гласа на Уил Кар.Никога не го бях виждала или говорила с него.Знаех само,че е баща на Дейвид и,че е шеф на ЦРУ.

-Здравейте,г-н Кар.Маделин Стайлс е на телефона.-неволно се ухилих на наглостта в гласа ми и погледнах Виктор,който клатеше неодобрително глава.

-Брей,брей,самото дете чудо да се свърже със стареца.Ако ми звъниш за днешните изпълнения,вече съм запознат с тях.-каза развеселено.

Та,това се беше случило преди максимум един час.Как,по дяволите ,вече знаеше?Как няма да знае,за Бога?Тия двамата са му изпяли всичко.

-Да,точно за това звъня.Мисля,че може да измислим решение на проблема.-усмихнах се,нищо,че не можеше да ме види.

School for good girlsWhere stories live. Discover now