Chapter 11

5K 503 28
                                    

След като уточнихме всички условности и уточнихме,че обучението на приятелите ми ще започне от утре,започнаха да се изнасят един по един.Аз,обаче щях да остана.Исках да остана насаме с Уайтс и да му потърся сметка.

-Няма ли да тръгваш с нас?-попита Ава,когато забеляза,че седя на едно място замислена.

-Все още не мога да те понасям,така че не смятам,че трябва да ти се обяснявам.-сопнах и се.-Но,за протокола...не,няма да идвам.

-Чувствата са взаимни,Кървава наследнице,не се притеснявай.-изпрати ми въздушна целувка и излезе.

Останахме само аз и Виктор.Бях с гръб към него,така че много,много бавно се завъртях на петите си и се обърнах към него.Той ме гледаше съсредоточено,очаквайки реакцията ми.

-Кога смяташе да ми кажеш?-зададох въпроса си направо.-Да не би да си ням?!Имаше две седмици,а това е важно!

-Ако зависеше от мен,изобщо нямаше да ти казвам.-процеди той през зъби.

-Защо?Страх те е,че ще те убия ли?-засмях се безрадостно.-Току-що ми стовариха на главата,че сме около десет човека,а аз мислех,че сме стотици!На всичкото отгоре едва ли не ме изкара сродната ти душа,таен агент.И ти ми казваш,че,ако зависело от теб нямало да разбера.

Бях ядосана.Не можеше да крие неща,които ме засягаха пряко.Имах много въпроси,чиито отговори той можеше да ми даде.Но,дали щеше да иска да ги даде...

-Защото,няма смисъл.Защото знанието за едно нещо,поражда в главата ти още хиляда въпроса и така за всяко следващо.-вдигна ръце във въздуха.-Защото и да го знаеш, и да не го знаеш няма абсолютно никакво значение.

-Ако толкова си приличаме,както каза Ава,ако сме еднакви,тогава защо не се понасяме?-попитах.

-Ти,понасяш ли себе си?Замисли се и отговори честно.-каза и се отблъсна от бюрото.

Това беше добър въпрос.Ава твърдеше,че характерите ни и нравствеността ни са почти напълно идентични.Понасях ли се?Абсолютно не.Аз бях най-ужасния човек,който познавах.А в Уайтс определено виждах всичките си ужасни черти.Бях го усетила още първия ден.Хората казват,че усещаш,когато срещнеш човек,който ти пасва.И аз го бях усетила и не ми беше харесало,защото не харесвах себе си.Защото беше страшно да срещнеш някой,който носи същия темперамент като твоя.

-Как са го постигнали тези от ЦРУ?Имам предвид как са успели да уеднаквят характерите ни толкова много?-попитах изумена.

-Нямам представа.-въздъхна той.-Навярно са ни възпитавали,третирали и обучавали по  една и съща схема.

Това беше плашещо.Имах чувството,че съм част от научно-фантастичен филм.Сигурно накрая щеше да се окаже,че сме извънземни и можем да светим в тъмното.Кой знае?Вече очаквах всичко,поне нямаше да съм изненадана каквото и да се случи.

School for good girlsWhere stories live. Discover now