Danger H.S.

18 Глава

Лежах в онази стая цял един ден. Не можех да помръдна цялото ми тяло пареше и ме болеше след това което ми причини онова копеле. Тялото ми трепереше от болка и студ все още бях по бельо. През целият ми живот не ме е боляло така ще останат белези от горящата пласт маса. Лежах и плачех тихо на пода къде е Хари. Нали ми казваше, че няма да мога да избягам от него защо не дойде и не ме отведе от това място. Макар и да е ужасно гаден и лош знам, че няма да ме нарани толкова много този е психопат. Вратата се отвори и някакъв мъж влезе дойде до мен и ме изправи. Разплаках се отново, но нямах сили да се съпротивлявам. Изкара ме от стаята и ме вкара в онази в която бяха момичетата. Когато ги видях изписках висяха от тавана оковани с вериги. Имаше още едни вериги който явно бяха предназначени за мен. Мъжа ме задърпа към тях и сложи веригите на ръцете и краката ми а след това ги опъна и висях от тавана също като момичетата. Онзи излезе и момичетата започнаха да питат какво се е случило плачейки.
Емма: Стейс моля те не мълчи! Кажи какво ти направи копелето! По тялото имаш изгаряния моля те мила! Чувах я, но не исках да говоря нямамх сили.
Джиа: Всичко ще се оправи те ще дойдат за нас знаеш го! Ти най добре познаваш Хари знаеш, че за нищо на света няма да те остави! Изплака Джиа, а аз отново не казах нищо само плачех.

Измина може би половин час от както висяхме. Не чувствах вобще тялото си всичко ми беше изтръпнало от веригите. Едва държах главата си изправена. Погледнах към момичетата и видях че главата на Роуз е клюмнала.
Стейси: Роуз, Роуз съвземи се! С момичетата започнахме да и крещим и тя изправи едва главата си.
Джиа: Недей да заспиваш чу ли? Каза и Роуз кимна. Вратата се отвори и онзи боклук тръгна към мен. Изведнъж се чу оглушаващ звук от коршуми.
- Мамка му! Извика мъжа.
Бела: Те са тук! Каза Бела шумът продължаваше, но изведнъж всичко спря. Някой опита да отвори вратата, но тя беше заключена след секунда вратата падна на пода. Вдигнах погледа си и го видях побеснял. Момчетата бяха зад него заедно с някакво момче което не познавам всички бяха с оръжия. Когато Хари ме видя очите му потъмняха до сега не го бях виждала така. Видя мъжа до мен и извика силно от ярост мога да се закълна, че видях как смърт проблясва в очите му. Тръгна към него с бързи крачки,а онзи се изплаши целия пребледня. Момчетата се заеха да свалят момичетата от веригите а непознатия се зае да освободи мен. Върнах погледа си към Хари който беше повалил онзи на земята и го налагаше яростно.
Хари: КАКВО СИ МИСЛИШ КУЧЕ, ЧЕ ЩЕ Я ДОКОСНЕШ С ШИБАНИТЕ СИ РЪЦЕ И ЩЕ ТИ СЕ РАЗМИНЕ! ЩЕ ТЕ УБИЯ КОПЕЛЕ ТАКОВА КАК ПОСМЯ ДА ВЗЕМЕШ И ДОКОСНЕШ НЕЩО КОЕТО Е МОЕ! Изкрещя Хари докъто го налагаше с юмруци.
- Убий ме Стайлс, но отмъстих за смъртта на Кен! Не само, че я докоснах направих я своя Стайлс! Чуках я силно, а тя крещеше моето име не твоето! Каза едва от ударите който му нанасяше Хари и започна да плюе кръв.
Хари: Да те видим сега с какво ще чукаш помиар такъв! Каза Хари взе пистолета и се изправи насочи пистолета към панталоните му и стреля с момичетата изкрещяхме а онзи извика силно започна да вие като куче дори започна да плаче силно. Стиснах очи от виковете му и усетих как ръцете ми и краката ми са свободни. Паднах право в ръцете на непознатия, а той ме стисна силно.
Хари: Шон обърни я не искам да види и това! Каза Хари и момчето се обърна с гръб към Хари заедно с мен. Чу се истрел и виковете на онзи спряха момчетата прегръщаха и успокояваха плачещите момичета. Шон отново се обърна към Хари онзи беше мъртав Хари прибра пистолета в дънките си и тръгна към нас. Разплаках се и протегнах едната си ръка към него. Взе ме бързо от Шон и ме стисна силно, а аз го прегърнах силно през врата.
Стейси: Не ме оставяй повече сама Хари! Изхлипах в згъвката на врата му а той ме стисна по силно.
Хари: Няма скъпа обещавам! Обещавам ти, че няма да позволя някой да опита да те нарани! Вече съм тук успокой се в безопасност си! Каза и целуна челото ми.
Стейси: Изведи ме от тук моля те! Изхлипах а той кимна и ме свали леко на пода, но ме придържаше с едната си ръка а с другата свали бялата тениска която носеше и ми я облече. Взе ме отново на ръце и излязохме от това ужасно място. Вече се чувствах в безопасност знаех, че Хари е до мен няма да позволи да ме наранят. Вече всички бяхме отвън и всички тръгнаха към колите си Зейн остави Джиа в колата и се върна.
Емма: Хари погрижи се за изгарянията. Каза Емма преди Лиам да я качи в колата.
Зейн: Сестричке добре ли си? Какво ти направи онзи? Каза ядосъно и усетих как Хари се напрегна.
Стейси: Зейн моля те не ми се говори за това цяла нощ не съм мигнала и тялото ужасно ме боли. Казах и му дадох лека усмивка, а той кимна.
Зейн: Хари моля те братле грижи се за нея! Каза и Хари кимна.
Хари: Не се тревожи ще се погрижа.
Зейн: Довечера ще ти звъдна за да видя как е! Каза Брат ми дойде до мен и ме целуна по челото, а Хари отново му кимна.
Хари: Ще вървим. Каза Хари и тръгна да ме оставя на задната седалка онзи Шон седеше отпред на мястото до шофьора, но аз не го пуснах вкопчих се още повече в него.
Стейси: Не ме оставяй моля те! Страх ме е! Казах тихо и се згуших в него.
Онзи Шон слезе и Хари се обърна към него.
Хари: Шон ти ще караш. Каза Хари и той кимна. Качи се на задната седалка заедно с мен в скута му. Едната му ръка галеше косата ми а с другата ме придържаше за кръста. Бях облегнала главата си на гърдите му и едва държах очите си отворени.
Хари: Поспи няма страшно до теб съм! Чух го да казва и затворих очи.

Хей хора реших да пусна главата по рано тъй като имах възможност. Надявам се да ви е харесало изразете мнение. ❤❤❤❤❤❤❤❤