Danger H.S.

28 Глава

Отворих леко очи премигвайки помръднах леко и се опитах да се изправя, но не успях Хари ме беше прегърнал много силно.
Стейси: Хари, Хари събуди се. Казах и той отвори очи.
Хари: Какво?
Стейси: пусни ме трябва да отида да банята. Пусна ме и станах бавно от леглото увита с един чаршаф  усещах болка между краката си. Направих две крачки и изсъсках мамка му не мога да вървя нормално. Чух как Хари се засмя и се обърнах към него.
Стейси: Не се смей за бога!
Хари: Защо? Добре съм си свършил работата. Каза смеейки се и стана от леглото. Дойде до мен сложи едната си ръка на кръста ми, а другата под колената ми и ме вдигна. Влезе заедно с мен в банята и ме пусна.
Хари: Да си вземем душ?
Стейси: Хари искам да си взема душ сама.
Хари: Защо? Каза и се приближи към мен отметна косата от рамото ми и остави целувка там. Мамка му защо ми влияе така цялата настръхнах.
Стейси: Хари моля те!
Хари: Добре де излизам. Каза и се отдръпна от мен.

Цял ден с Парис бяхме сами Хари излезе още сутринта естествено отново след телефонно обаждане отново се ядоса и излезе без да каже нищо. Вече минава десет часа започвам да се притеснявам ужасно много. Ще сляза да видя Парис цял ден си бях в стаята дори не я попитах как е.
Обух пантовките си тип балеринки и излязох от стаята си. Слязох по стълбите и чух шума от телевизора. Видях Парис да гледа някакъв филм и седнах до нея.
Парис: Хей!
Стейси: Хей!
Парис: Брат ми няма ли да се прибере вече?
Стейси: Нямам представа Не мога да му се обадя, но се притеснявам вече.
Парис: Да аз също. Искаш ли да хапнем нещо?
Стейси: Сега ще донеса нещо. Казах и станах тръгнах към хладилника и изведнъж чух истрел секунда след това прозореца се разби на парченца извиках и чух крясъка на Парис. В паниката се оглеждах, а изстрелите се нижеха един по един паднах на пода всички прозорци се бяха разбили. Сърцето ми биеше като лудо всичко в мен ми казваше да започна да крещя и да се паникьосам. Бях на косъм да получа паник атака, но от силните викове на Парис се съвзех. Тя е по исплашена от мен трябва да и помогна. Започнах да пълзя към дивана зад който се беше скрила, но изведнъж пронизваща болка завладя стомаха ми. Изкрещях силно от болка Парис ме видя и бързо ме издърпа към нея зад дивана. Болката правеше дишането ми по трудно бях се изпотила Парис крещеше и плачеше, а изстрелите продължавах. Изведнъж изстрелите спряха ушите ми бучаха силно. Парис започна да вика името на Хари и след миг с момчетата връхлетяха в къщата.
Хари: КАКВО СТАНА МАМКА МУ? ДОБРЕ ЛИ СТЕ? Извика тичайки към нас не можех да кажа и думичка борех се да си поема дъх.
Парис: СТЕЙСИ Е ПРОСТРЕЛЯНА! Чух как Хари вика да се обадят на лекаря и седна на пода до мен, а Зейн го последва.
Хари: Добре ли си?! Не можех да отговоря Докато Хари държеше лицето ми и ми говореше нещо което не можех да разбера тъй като едва го чувах брат ми свали тениската си и притисна раната с едната си ръка, а с другата галеше косата ми и мисля, че плачеше.
Погледа ми се замъгли и тъмнината ме погълна.