Danger H.S.

24 Глава

Бях в болницата при мама и татко бяха в една стая. Събудиха се преди половин час от тогава започнаха да ме разпитват. Опитвах се да не им кажа за всичко което се случи, но явно няма да е лесно.
Мама: Мила какво се случи? Къде беше толкова време? След онова парти ти и Емма така и не се прибрахте! Брат ти също не се е появявал от тогава? Каза, а аз хванах ръката и.
Стейси: Мамо не се напрягай всичко ще ти разкажа обещавам. Само се оправи още не си добре.
Мама: Добре съм сериозо веднага казвай! Каза, а аз въздъхнах.
Стейси: Добре само бъди спокойна мамо. Казах а тя кимна.
Стейси: Ами вечерта на онова парти половинката на Емма я намери. Моята също ме намери казва се Хари от тогава съм с него в къщата му. Емма също живее при половинката си. Брат ми наскоро също намери своята половинка казва се Джиа. Много мило, добро и красиво момиче. Разказах и на един дъх реших да и спестя повечето подробности като това, че синът и е престъпник останалите също. Няма начин да и кажа това първо защото Хари най вероятно ще ме убие буквално. Второ тя ще полудее ако разбере в какво се е превърнал сина и. По добре е да оставя нещата такива каквито са нямам намерение да излагам на опасност хората който обичам.
Мама: Ооо скъпа моя! Този Хари добре ли се държи с теб? Каза, а аз се стъписах за момент, но се осъзнах и закимах с глава.
Стейси: Амм да мамо той се държи много добре с мен. Казах притеснено.
Мама: Чудесно! Разкажи ми повече за момичето на брат ти. Каза тя, а аз се усмихнах.
Стейси: Джиа е прекрасна! Учи психология найстина много мило и красиво момиче! Брат ми трябва да се радва, че му се падна такова момиче.
Мама: Стейс скъпа ами ти имаш ли чувства към Хари? Каза, а аз се задавих.
Стейси: Мамо моля те не ми се говори за това!
Мама: Добре няма да те притискам. Аз също имам да ти казвам нещо.
Стейси: Нещо сериозно ли е?
Мама: Нее, нее скъпа с баща ти мислехме да заминем за Лас Вегас, но сега ще трябва да се оправим първо.
Стейси: Щом сте решили няма да ви се пречкам. Казах и се усмихнахме една на друга.
Татко: Момичета главата ме заболя от вас! Каза и всички се засмяхме отидох до леглото му и седнах до него.
Стейси: Радвам се, че сте добре незнам какво щях да правя без вас много ви обичам! Казах и прегърнах леко татко. На вратата се почука и главата на Шон се показа през нея.
Шон: Съжалявам, че ви прекъсвам, но Стейси Хари каза да те закарам вкъщи. Каза, а аз кимнах и се обърнах към нашите.
Стейси: Трябва да тръгвам, но или аз или Зейн ще дойдем отново. Казах и ги прегърнах.
Татко: Не се притеснявай ще сме добре.
Стейси: Няма обещавам! Обичам ви много! Казах и тръгнах да излизам.
Те: и ние те обичаме! Излязох в коридора при Шон който ме чакаше. Излязохме от болницата и тръгнахме към колата.

С Шон пътувахме в мълчание което аз развалих.
Стейси: Шон? Казах тихо а той измънка в отговор.
Стейси: Кажи ми честно какво се случва? Как е избягала Бела? За какъв затвор говореше Хари?
Шон: Не мисля, че трябва да ти обяснявам защото Хари ще ме убие, но мога да ти подскажа малко. Бела е сипала приспивателно на Найл и някак си е избягала от къщата. А за затвора ако Бела си отвори устата пред полицията всички отиваме на топло.
Ами ако влязат в затвора с момичетата ще можем да избягаме. Нее, нее какви ги мисля не искам да вкарат брат ми в затвора. А за Хари ее мисля, че започвам да изпитвам нещо към него, но не изкам да става така. Не съжалявам, че бях с него той е моята половинка мама ми е казвала, че трябва да загубиш невинноста си с половинката си. Някога ако Хари ме остави и се влюбя в някой друг не искам да съжалявам, че не съм била с когото трябва за първи път. Шон прекъсна мислите ми казвайки ми, че пристигнахме. Слязох от колата, Шон слезе заедно с мен. Извади един ключ и отключи вратата, а аз го погледнах очудено.
Стейси: От къде имаш ключ?
Шон: Хари ми даде ключа. Съжалявам, но няма как да ти оставя ключа след случилото се с Бела няма шанс Хари да ти даде някаква свобода. Ще трябва да те заключа в къщата когато Хари си дойде ще отключи. Каза, а аз просто кимнах и влязох в къщата щом той отключи. Казахме си чао и той ме заключи. Тръгнах към стаята си и чух шум от кола което значеше, че Шон си е тръгнал. Влязох в стаята и се метнах на леглото трябва ми сън.

Събудих се от нечий викове. Станах от леглото и погледнах през прозореца. Вече беше станало тъмно сигорно е Хари. Излязох от стаята и тръгнах към хола. Там бяха всички момчета без Хари и Найл. Когато ме видяха спряха да си крещят.
Стейси: Момчета какво става? Казах, а Зейн стана и се приближи към мен. Какво се случва забога защо са толкова притеснени.
Стейси: Зейн какво става?
Зейн: Добре само не се шашкай става ли? Каза той, а аз кимнах.
Зейн: Хари и Найл са арестувани. Каза, а аз покрих устните си с ръка.
Стейси: Ноо как? Нали щяхте да се справите! И защо са само двамата?
Зейн: Успокой се и ме ислушаи. Каза, а аз му кимнах.
Зейн: Найл беше бесен на Бела каза, че излиза и тръгна без да казва нищо друго, но Хари се усети и тръгна след него. От там нататак не знаем какво е станало. Ние разбрахме от Хари тъй като имат право на едно обаждане. Днес не може да отйдем, но утре ще ги измъкнем. Каза, а аз седнах до Лиам.
Лиам: Спокойно те ще са добре.
Стейси: Това не ме успокоява мамка му! Мислиш ли, че Хари е добре в ареста! Сигорно е откачил там! Трябва да ги измъкнете от там! Искам си Хари невредим! Казах на висок тон, а всички ме гледаха изненадано. Няма да лъжа дори аз се изненадах от себе си, но по дяволите болката в гърдите ми ме изгаря. Очите ми парят от насабралите се сълзи. Не знам какво става с мен. Знам само, че си искам Хари. Искам да е добре и да е близо до мен.