School for good girls

Chapter 9

***********

Пърженето на бавен огън щеше да започне всеки момент.Истината щеше са излезе наяве,а мен толкова ме беше страх от реакцията на приятелите ми.Така се бях спекла,че не е истина.Веднага след биенето на последния звънец се изстрелях като скоростта на сверлината,за да стигна преди тях и да имам време да измислим друг вариант.Не исках да оставам с него насаме,но в момента си имах други проблеми.

-Сменила си си поличката.-констатира,когато влязох в стаята.

А,не бе.Ще стоя с разпрана пола цял ден.Хвърлих си чантата на една маса и заобиколих бюрото,за да застана срещу него.Клатеше се на стола си като три годишен.

-Не можем да им кажем.-казах,без да увъртам.

-Ще им кажем.Вече го обсъдихме.

-Не,не го обсъдихме,тъпанар такъв,ние никога нищо не обсъждаме.Или се караме,или се бием,или...-щах да кажа целуваме.-,но никога нищо не обсъждаме.

-Да не би да те е страх,Маделин?-повдигна вежда.-О,Боже страх те е.-започна да се смее.-Значи все пак имаш своите страхове.

Как да нямам?!И аз бях човек,по дяволите!А,при мисълта,че приятелите ми ще изперкат,направо ми побеляваха косите.Това щеше да е катастрофа.

Въздъхнах многострадално и прехапах устната си.Бях на път да полудея.Нашите ги нямаше,а аз щях да вербувам най-добрите си приятели,за да ги намеря.

-Недей да си хапеш устата.-пресегна се и дръпна брадичката мо надолу.

-Разкарай се от мен!-пернах го през ръката и се отдалечих на безопасно разстояние,точно когато Ник влезе.

Е,малко по малко взехме да се събираме.Не можеше ли някой друг да е пръв.Не ми харесваше да седя сама с тези двамата.Бях привлечена от Ник,а от Виктор...е...него исках да убия.

-Кога стигна толкова бързо?-опули се Ник,когато ме видя.

Второто ми име е "Светкавицата".Нещото,което мразех повече от Даскала беше да давам обяснения.Или май ги мразех наравно.

-Прелетях.

-Искате ли да изляза,за да се понатискате малко преди да дойдат другите.-засмя се Уайтс.

-Искам да идеш да си го начукаш.-не се сдържах и го казах.

-Маделин,малка ве...-започна,но беше прекъснат от появата на Ема.-Един по един ли ще ми се влачите?Нямам цял ден,за да се разправям с вас.

-Съжалявам,господине,но другите са прекалено мудни.-каза Ема.

-Ем,ела да седнеш до мен.

Потупах стола до моя.Исках да я нагушкам преди да ми обърне гръб за винаги.Тя ме изгледа подозрително за момент,но после седна.Аз буквално залепнах за нея.Ових ръце около нея и сложих глава на рамото и.

-Кажи ми какво ти става?-тя ме изгледа притеснено.

-Кажи ми,че винаги ще ме обичаш,без значение какво разбереш за мен,моля те.-направих кучешка физиономия.

Вратата се отвори за пореден път и Ава влезе.Наистина се бяха уговорили да идват един по един,за да отлагат екзекуцията ми подсъзнателно.

-Ти и на женски ли скочи,вече?-попита ме тя с отвращение-Всички момчета ли изчука?Никой ли не остана?

-Да,дори съм духала и на грозното ти гадже.-отговорих и злобно.

Излъгах я,разбира се,само,за да я подразня.Тя беше абсолютно наясно,че не съм спала дори с 1/3 от училището,но омразата ни все с нещо трябваше да се подклажда.

-Ако беше толкова на писмен,колкото и на устен,вероятно нямаше да си тук сега,Маделин.-каза Виктор,говорейки уж за реферата.

-А,вие,ако бяхте достатъчно умен,сега нямаше да првподавате в гимназията,а да ръководите някой отдел.-не му сотанах длъжна.

Отново ни спасиха от словесна престрелка.Този път спасителят беше Шарлот.Наговорили са се,ясно е.Тя влезе и ни изгледа странно.

Седна на стола от другата страна на Ема и точно в същия момент влязоха Джеръми и Дейвид.Край на живота ми.Край,край,край,край.

-Е,събрахте се значи.-плесна с ръце Дракончо и стана от стола си.-Ще бъда бърз,кратък и максимално точен.Работи ли ви се за ЦРУ?

*******
Знам,че главата ви е била малко тъпа,но няма как.Трябва да има и такива глави.
Гласувайте и коментирайте,ако ви е харесала.Обичам ви 💓