School for good girls

Chapter 6

-Какъв съм бил?Глупак?-изуми се той на смелостта ми.Хвърли ръкавиците на страна и пристъпи към мен.-Певкалено много си позволяваш,госпожичке.Нито си ми на годините,нито си ми на акъла,нито имаш опит като моя.Къде си тръгнала да се заяждаш.

-Оо,защо не вземеш да си го начукаш?-врътнах се и излязох от ринга.-Ама ти го казвам съвсем буквално да си го начукаш или да го начукаш на някоя.-казах,без да се обръщам.-Прекалено много напрежение си натрупал.Освободи се,че ще вземеш да гръмнеш.

-Толкова си...-започна,но явно не знаеше как да довърши.След малко една ръкавица така ме перна през главата,че почти не ми я отнесе.Скапаняка ме замери с ръкавицата.Заковах се на място.-Какво да не би да те заболя празната глава?

Обърнах се и тръгнах ядосано към ринга.Вдигнах въжетата и влязох вътре.Запътих се към него и започнах да го блъскам.Толкова силно го изблъсках,че успях да го преметна през въжетата.Не очакваше да съм толкова силна.Това му беше проблема на скапаняка.Винаги ме подценяваше.Чу се глухо тупване на земята и охкане.Прехвърлих се през въжетата и се запътих към него.Вдигнах главата му от пода и прошепнах в ухото му:

-Слушай,мъжки,не знам за коя ме мислиш.Не знам защо си решил да ме подценяваш,но това ти играе лоша шега.Страшно добре съм обучена и не ми пука,че съм момиче.Готова съм да спуквам задници и да убивам,стига да се наложи.Не те знам кой си,какъв си и каква е историята ти,но ти знаеш всичко за мен.Мислиш ли,че дъщерята на Кейти и Хари ще те остави да и се правиш на велик?!Не си познал.

-След като не знаеш нищо за мен,как така ти стиска да ми държиш такъв тон?

Надигна се и ми заби такава глава,че свят ми се зави.Паднах по гръб на земята до него,а той се изправи.Изразът за дървената кратуна е бил измислен за него.Надвеси се над мен и действах бързо,без да се замислям много-много.Ових крака около неговите,стиснах го здраво и го дръпнах надолу.Кълна се,исках да го поваля,но не целях да падне върху мен.

-Какво правиш,Маделин?-попита и се подпря на ръцете си от двете страни на главата ми.Лицето му беше на сантиметри ор моето.

-Опитвах се временно да те извадя от строя.-прошепнах.Беше много странно.Гледахме се право в очите и дъхът ни се смесваше.

Можеше да се изправи,стига да искаше.Аз бях приклещена под него.За момент си помислих,че ще ме целуне.Задържа погледа си прекалено дълго върху устните ми.

-Някой ден,докато се опитваш да извадиш мен от строя ще вземеш да извасиш себе си.-каза.Какво,по дяволите ,трябваше да значи това?

-Ти си странен,Уайтс и ме объркваш.-признах си и се измуших изпод него.-Ще си ходя.

-Да,махай се,крайно време е вече.

Взех си сака.Облякох потника на бързо.Изпих половината бутилка с вода.В интерес на истината,моментът,когато стоя над мен ме изтощи повече от колкото боя.Тръгнах към изхода,но на вратата се спрях и се обърнах.

-Относно приятелите ми...-започнах и го погледнах.-Ще се съберем в понеделник в твоя кабинет и ще им кажеш.

-Нави се значи.-ухили се той.

-Злорадието прекалено много ти личи.Скрий я тази победоносна усмивка да не дойда да ти я избия.-изсумтях и излязох от залата.

**********Гласувайте и комемтирайте !
Обичам ви 😻😻